После любовта и съсипаното от лудостта съзнание бяха свършили останалото!
И за всичко това, и за още много злини, беше виновен този мъж, който сега лежеше, тук, до него!
Арсов се вгледа в лицето на „жертвата“.
Дори в найлоновия плик достолепието на полковник Любен Пашов, неговият началник и таен кукловод на наркобизнеса във Варна, не се губеше. Само дето сега белите му коси и буйните му патриархални мустаци бяха настръхнали от ужас и безизходица! И посинелите му устни се бореха за глътчица въздух.
Свилен Арсов го наблюдава дълго. Много след като беше издъхнал от задушаване и гърчовете на тялото му бяха затихнали. Чудеше се на човешката мерзост и ненаситна алчност, които бяха довеждали до толкова беди и гибелни нещастия. И не можеше да намери достоверно обяснение на злото.
След това измъчен и отвратен от всичко, набра номера на оперативния екип, да го повика „спешно“ на новото местопроизшествие.