— Добре дошъл! Празникът едва започва — заяви той с леко дрезгав глас. После извъртя очи и се стовари по лице на коравата земя, разперил ръце като за поздрав.
Жената, която бе повел със себе си, се върна с танцуваща стъпка в двора, докато другите двойки изчезнаха в тъмнината като кискащи се призраци.
Рицарят заобиколи неподвижната фигура с коня си, без да удостои падналия дори с поглед. Ровена го последва, като се стараеше да не се докосва до пияния мъж.
Гарет скочи от гърба на коня и подаде юздите на дребно хлапе, което изникна внезапно от сянката. Лицето му беше надупчено с белези от едра шарка. Преди да направят и три крачки, жената се появи отново, този път подръка с друг мъж, който също се клатушкаше застрашително. Ровена се дръпна, за да не я блъснат. Пронизителният смях на жената разкъса нощния въздух. Ровена проследи с отворена уста как лапите на мъжа обхванаха хълбоците на жената и извиха тялото й назад. Тя вдигна крака и сключи стъпала на гърба му. Ръмжейки доволно, мъжът я притисна към стената.
Ровена бе забравила напълно рицаря, докато не усети силната хватка, с която той я издърпа да не гледа грозната сцена. Докато подтичваше след него, тя непрекъснато се извръщаше, за да види зачервеното лице на жената, по което се смесваха болка и екстаз. Затова не видя мъжа, който им препречи пътя, и се удари в плетената му ризница с такава сила, че халките издрънчаха оглушително.
— Кой е тук? Гарет, човече, ти ли си наистина? — прозвуча дълбок глас.
— Не — отвърна тя, без да помисли, — аз съм Ров…
Рицарят бързо затвори устата й с ръка.
— Да, Блейн, аз съм. Боя се, че при сблъсъка пажът ми загуби и малкото мозък, който имаше в главата си. Ще се наложи да го напляскам хубаво, за да го вразумя. — Той свали ръката си от устата на Ровена и я цапна по тила.
Стройният мъж, който ги бе посрещнал, я потупа сърдечно по гърба. Взря се в лицето й с помътнелите си очи и на тънките му устни се появи усмивка. Ровена изохка сърдито. Отдавна беше отминало времето, когато се отнасяха към нея като към дете.
— Кой е нещастникът, осмелил се да довери детето си на твоите безмилостни ръце? — попита Блейн и макар че беше обърнат към рицаря, погледът му се плъзна изпитателно по тялото й чак до увитите й в кожи стъпала.
— Трябва ли да ти напомня колко пъти тези „безмилостни ръце“ са те вдигали на седлото по време на турнирите? — отвърна Гарет, ала Блейн не му обърна внимание и продължи да оглежда Ровена. Даже я обиколи, за да я види по-добре.
— Малко е дребничък според мен…
— И ти някога беше дребен, Блейн. — Гарет сложи ръка на рамото му и насочи несигурните му стъпки към подвижния мост. — Забрави ли как те хвърлих с една ръка от прозореца, когато бяхме още момчета?
— Как бих могъл да забравя? Нали паднах в един къпинов храст и прекарах остатъка от нощта в бъчва със сапунена вода, за да размекна задните си части. — Когато минаха покрай горяща факла, Блейн сложи ръка пред очите си, за да ги защити от светлината, а с другата прегърна приятеля си. — Въпреки това си добре дошъл в Ардендон! Господи, какъв глупак съм! По-добре да те бях хвърлил на рибите в рова около замъка. Нали знаеш, че ядат месо?
Гарет извъртя очи.
— След като камилите избягаха, мислех, че си загубил интерес към екзотични животни.
— Когато престолонаследникът се изфука с най-новото си домашно животинче — един глупав лъв, реших, че трябва да измисля нещо наистина оригинално, за да го надмина. — Блейн мрачно поклати глава. — Всеки ден губя двама-трима гости. Едно обикновено падане и хоп! — човека вече го няма. Остават само оглозгани кости. Всяка сутрин след изгрев слънце пращам слугите да ги съберат от брега. Но какво да се прави?
Той се олюля и за малко да се строполи в рова с месоядните риби, но Гарет го задържа и го потегли със себе си. Ровена вървеше след тях, устремила поглед в гърба на рицаря, защото се страхуваше, че наистина може да види оглозгани човешки кости в мазно блещукащата вода под тях.
Двамата мъже прекосиха двора и влязоха в рицарската зала. Преди да седне със сър Блейн на масата, Гарет й хвърли поглед, в който светеха хиляда предупреждения, и тя кимна.
Когато остана сама, без могъщия си придружител, Ровена се почувства странно изгубена. Скри ръцете си в ръкавите и започна да си подсвирква, правейки се, че непознатите наоколо изобщо не я интересуват. Мъжете и жените в залата се намираха в най-различни стадии на пиянството и повечето бяха съвсем оскъдно облечени. Когато обходи с поглед голямото помещение, Ровена видя нещо, от което устата й се напълни със слюнка и я направи сляпа за всичко останало.