Ровена и Блейн, хванати за ръка, закрачиха тържествено между двете редици танцьори към каменната стълба. Фордис остави чашата на масата, виното преля през ръба и Гарет за първи път от много време насам си припомни първото си причастие.
— Моята Алтея нямаше огъня на Ровена. Крехкостта й ми пречеше да я любя, както умеех.
— Алтея ли? — повтори слисано Гарет. Плановете му заплашваха да рухнат като къщичка от карти.
Блейн придърпа Ровена към сянката под стълбата. Двамата заспориха оживено. Ровена се обърна към масата и в очите й светна безмълвна молба.
Фордис продължаваше да дрънка.
— Ами да, скъпата ми съпруга си беше болнава още от самото начало. Трябваше да се грижа за нея. Да се жертвам. Внимавах да не остава на течение, изнасях й ведрото за къпане под слънчевата светлина. Обикновено й давах няколко месеца, за да си отпочине, преди да зачене следващия ми син, а накрая дори реших да задоволявам с други жени низките си мъжки потребности.
Гарет имаше чувството, че ей сега ще му прилошее.
— Моята Ровена обаче не беше боледувала нито един ден през живота си. Обзалагам се, че може да понесе вниманието и на най-похотливия рицар. — Той смушка Гарет в ребрата и се ухили многозначително.
Ровена сложи стройните си ръце върху раменете на Блейн и се надигна на пръсти, за да го целуне. Гарет се изправи с рязко движение и преобърна стола си.
Като видя, че Гарет стана, Мортимър веднага прекъсна песента, която изпълняваше. Барабанчиците също замлъкнаха. Танцьорите спряха.
Трубадурът наклони глава и гладките му коси заискриха под пламъците на факлите. Стройните му пръсти се плъзнаха отново по струните на лютнята и в залата зазвучаха сладките тонове на една балада, която повечето присъстващи бяха чули един-единствен път преди това.
Гарет се вцепени. Мортимър отметна дългата си коса назад и запя с ясния си тенор, непомрачен от развратния му живот, и с искреността на момчето, загубило невинността си в ръцете на рицаря, който бил най-верният приятел на баща й.
Даже пламъците в камината спряха да съскат, за да чуят песента. По стените танцуваха сенки, гостите притиснаха ръце към гърдите си. Мортимър се огледа недоволно. Всички погледи бяха устремени към грамадния тъмен мъж, изправен до масата.
Гарет чу зад себе си звън на метал. По глезените му потече вино, червено като кръв. Той се обърна и видя смъртнобледото лице на Линдзи Фордис. Дали си припомняше лъжите, които беше разказвал толкова често и толкова добре, че вече сам им вярваше? Сега осъзна, че целият му живот е бил една голяма лъжа. Мускулите на шията му се напрегнаха, но от устата му излезе само задавен стон.
Кръвта на Гарет запя триумфално. Когато улови стъписания поглед на Ровена, за миг изпита разкаяние. Но дори тя не беше в състояние да заглуши триумфа в сърцето му, който заплашваше да го заслепи.
Гарет обърна гръб на Линдзи Фордис. Имаше време, докато узнае истината. Скри доволната си усмивка зад грозна гримаса и сложи ръка върху дръжката на меча. Предстоеше му последната изява на мрачния лорд от Карлеон. След тази нощ гостите на Блейн трябваше да си потърсят друг главен изпълнител за жалките си драми.
Оголил зъби, както подобаваше на досегашното му реноме, той си проби път през тълпата, разблъсквайки небрежно танцьорите. Даже най-твърдите мъже се разтрепериха от вида му. Мортимър продължаваше да пее, сякаш не забелязваше каква буря се надига. Дребен паж в тъмни дрехи се хвърли да защити певеца, но Гарет просто прекрачи през него, сякаш беше само досадна бълха.
Пръстите му се сключиха около струните на лютнята. Последна фалшива нота затрепери във въздуха. Песента заглъхна и в залата се възцари пълна тишина. Чуваше се само тежкото дишане на Гарет. Той вдигна лютнята над главата си, сякаш искаше да я разбие, но като видя трепването на Мортимър, я хвърли в ръцете на пажа зад гърба си. Сграбчи Мортимър за яката и го изтика назад, докато опря гърба му в стената.
— Нещастник! Забрави ли предупреждението ми да не пееш повече тази песен? Не помниш ли какво стана последния път, когато се осмели да я изпълниш?
Опитът на Мортимър да вдигне рамене беше неуспешен. Устните му затрепериха неудържимо.
— Песента е много хубава, милорд. Съжалявам, но паметта ми изневерява — изпъшка той.
— Тогава ти казах, че животът ти няма да струва и пукната пара, ако отново се осмелиш да изпълниш тази проклета балада.
— Но хората, сър! Те жадуват за нови мелодии. Мой дълг е да задоволявам потребностите им.