Гостите изохкаха шумно и се отдръпнаха назад, когато Гарет пусна Мортимър и се обърна към тях. Той сложи ръка върху дръжката на меча си и се огледа въпросително.
— Ще поискам сметка от всеки, който е пожелал да чуе тази песен. Кой ще се осмели да излезе напред?
Широкото острие блесна заплашително под светлината на факлите. Никой не смееше дори да се покашля. Гарет се обърна отново към Мортимър, който безшумно се измъкваше към вратата, и го изрита в задника.
— Бягай, негоднико. Да не съм те чул повече да пееш в мое присъствие. Да знаеш, че първата нота от този миг нататък ще ти е и последната.
Когато Мортимър сведе глава и му намигна съзаклятнически, Гарет с мъка потисна порива да се изсмее. Кесията на трубадура беше пълна с неговото злато — награда за прекрасното представление.
Гарет прибра меча си в ножницата и изтупа ръцете си, сякаш се беше напрашил от докосването до певеца.
Върна се към масата си и жените и мъжете се разделиха, за да му направят път. За първи път скритите погледи и обвиняващите лица го забавляваха, вместо да го ядосват. Много скоро щеше да се отърве от тях, да им посочи фаталната грешка. Може би тогава Мортимър щеше да напише нова балада за случилото се тази нощ. Гарет се усмихна, без да го забележи.
Ала усмивката му угасна внезапно, когато видя какво го очакваше на масата. Само копринената кърпа на Ровена лежеше смачкана на пода. Самата Ровена я нямаше. Линдзи Фордис също беше изчезнал.
21
Да влачи след себе си баща си беше като да мъкне огромен кожен мях с вода. Силното му тяло беше отпуснато, сякаш лишено от скелет. Ровена употреби цялата си сила, докато го измъкне от стола и му разясни, че трябва да бягат, докато Гарет се занимава с нещастния трубадур. Въпреки това той продължаваше да не разбира гневните й молби и отчаянието, което я тласкаше.
Доскоро вярваше, че може да предостави баща си на милостта на Гарет без угризения на съвестта. Но когато той я прегърна с трогателна нежност, осъзна, че въпреки всичките си грешки и дори престъпления той си оставаше неин баща. Нямаше да понесе някой да му стори зло, още по-малко пък съзнанието, че човекът, който му причинява зло, е мъжът, когото обичаше.
Първоначалното й намерение беше да отклони вниманието на Гарет, като го накара да ревнува и привлече гнева му върху себе си. Но този план претърпя жалък провал. Когато Мортимър запя ужасната балада, мислите на Гарет се върнаха към миналото, вместо да се насочат към бъдещето. А сега беше още по-малко вероятно двамата да изживеят това бъдеще заедно. Двамата прекосиха двора, минаха покрай група пажове, които играеха на зарове. Оловните топчета тракаха оглушително по калдъръма. Баща й се подхлъзна и падна.
— Ако сега не може да стане, и по-късно няма да ти направи нищо — извика дръзко един пъпчив хлапак.
— Вземи мен вместо него — предложи момче с лице на невестулка, което не беше по-голямо от Малкия Фреди. — Аз съм винаги готов.
Момчетата избухнаха в смях и под светлината на факлите лицата им заприличаха на карнавални маски. Ровена хвана жакета на баща си с две ръце и го задърпа, докато всички мускули на гърба й се опънаха до скъсване. Пажовете вдигнаха рамене и й обърнаха гръб. Играта беше по-интересна. Защо Марлис не беше между тях, тя толкова обичаше да играе с пажовете! Каква помощ щяха да й бъдат яките й ръце! Все пак Ровена успя да изправи баща си и го забута напред. От устните му капеше слюнка и той непрестанно мърмореше неразбираеми думи. Ровена с мъка се удържаше да не го цапне през устата.
Бърборейки нещо за „сладкото гостоприемство“, той се заклатушка напред, като непрестанно се спъваше. Ровена също се спъна и се търкулна във влажната от росата трева. Накрая успяха да се доберат до обора. Ровена го хвана под мишниците.
— Ела, татко. Ей сега ще стигнем.
— Не мога да издържа на този дълъг път — заяви той, като заваляше думите.
Използвайки коленете си, за да поддържа тялото му изправено, тя го завлече в обора. Вратата беше широко отворена, за да пропуска пролетния вятър. Големият и малкият Фреди, които играеха на зарове, вдигнаха изненадано глави, когато Ровена й баща й застанаха неочаквано на прага. Конете изцвилиха за поздрав. Утешителната миризма на свежо сено и на коне извика сълзи в очите на Ровена. Тя се олюля. Големият Фреди скочи и я хвана за раменете. Тя скри лице на гърдите му и вдъхна дълбоко миризмата на потта му, по-прекрасна от всеки парфюм. Баща й се спъна в купчина тор и изруга. Ровена хвана големия си брат за жакета и заговори задъхано:
— Кон. Трябва ни кон. Нямам време да ти обясня какво стана, но татко има нужда от кон.