Големият Фреди се почеса по главата.
— Но той дойде без кон.
Ровена го раздруса, неспособна да потуши надигащата се паника.
— Няма никакво значение, дори да е дошъл на кон. Трябва ми кон. Сега.
Малкият Фреди я хвана за лакътя.
— Гарет?
Тя кимна безмълвно и благослови бързия му ум. Момчето обиколи боксовете и спря пред една вратичка.
— Тук няма нито един жребец, който да може да се мери с Фолио — прошепна замислено то. Ровена кимна решително.
— Тогава ще взема Фолио.
Големият Фреди пребледня.
— Но аз не мога да ти дам коня на нашия господар.
— Нима предпочиташ да видиш как ще заколят баща ни пред очите ти? — попита остро Ровена. Малкият Фреди се намръщи и тя се обърна към него. — Знам, че не е цвете за мирисане, но ни е баща. Не мога да стоя и да гледам как Гарет хладнокръвно ще го убие. Това ще означава край… — Тя млъкна изведнъж.
Малкият Фреди отвори последната врата. Конете неспокойно риеха с копита в сламата. Големият Фреди въздъхна тежко, свали от стената украсената със смарагди и оникс юзда и я сложи на жребеца.
Малкият Фреди затегна ремъците на седлото и изведнъж се засмя.
— Като си помисля, решението ти да вземеш Фолио е много практично. Гарет няма да убие баща ни, защото Фолио ще го хвърли и ще го стъпче с копитата си още преди да е минал подвижния мост. Жребецът не познава баща ни.
Ровена сърдито вирна брадичка.
— Но познава мен.
Малкият Фреди замръзна с ръка на седлото.
— Наистина ли ще тръгнеш с него?
— Само докато го заведа на сигурно място. Тогава ще се върна с Фолио.
— И какво ще те чака тук? Баня във врящо масло? Или бесилка?
Ровена сведе глава.
— Не се страхувам от Гарет. Не вярвам, че е в състояние да ми стори зло.
— Надявам се да си права.
— И аз се надявам — отговори тихо Ровена и хвана юздата.
Фолио излезе с танцуваща стъпка от обора. Сянката му на стената беше по-голяма от всички тях. Ровена се огледа изненадано. Баща й го нямаше. Големият Фреди го намери свит на кълбо в една празна ясла да хърка доволно. Едрият момък го метна на рамото си и го изнесе навън.
За да възседне грамадния кон. Ровена стъпи върху преплетените ръце на малкия Фреди. Намести се на седлото и се усмихна колебливо. На всяка цена трябваше да скрие от братята си, че умираше от страх. Без силната ръка на Гарет жребецът беше неуправляем и непредвидим — като огромен еднорог от приказките на Ъруин.
Фолио затропа нервно с копита, когато братята й натовариха събудилия се Линдзи зад гърба й. Като се видя на гърба на едрия жребец, той изведнъж се ободри. Внезапният му прилив на енергия едва не ги доведе до гибел.
— Давай, момиче! — извика Линдзи, измъкна косата на Ровена от златната мрежа и я плесна по гърба като с юзда. Настани се удобно на гърба на коня и заби пети в хълбоците му. Фолио полетя напред, готов да пробие дървената стена. Големият Фреди се втурна след него и изкрещя някаква заповед. Едрият жребец спря, треперейки.
Ровена огледа брат си с нескривано възхищение. Той се ухили смутено.
Когато Големият Фреди поведе Фолио към вратата на обора, Малкият Фреди дръпна Ровена за крака.
— Желая ти добър път. Ще се постарая да забавя Гарет, доколкото мога.
Ровена му кимна окуражително. Без да бърза, Фолио излезе във ветровитата нощ. Без да чака знак от Ровена, той препусна през двора. С последните остатъци от разума си баща й се хвана за нея и се притисна до гърба й. Дворът на Ардендон мина покрай нея в разкъсани картини: възбудените викове на пажовете, когато грамадният жребец изтрополи покрай тях, един селянин, стреснат в съня си, един рицар, вкопчил пръсти в белите рамене на коленичилата пред него жена, с разширени от изненада очи. Ровена присви очи и се постара да прогони ужасното усещане за безтегловност, когато Фолио правеше скокове, безкрайните мигове, преди предните му крака да стъпят отново на земята.
Когато конят се хвърли настрана, Ровена отвори очи. Бяха минали през първата порта и препускаха право към подвижния мост. Подковите на коня хвърляха снопове от искри. Баща й загуби опора и се килна настрана. Минаха опасно близо до черните води на рова. Ровена се наведе в обратната посока, доверявайки се на мускулестите си бедра.
Жребецът прелетя по моста и покрай езерото и скоро препусна направо през зелените поляни. При всеки удар на копитата му Ровена очакваше да се хлъзне от гърба и да попадне под хвърчащите железа. Косите й се развяваха свободно и правеха Фолио още по-неспокоен. Когато се изкачи на първото възвишение след замъка, той се вдигна на задните си крака. Ровена изпищя и двамата с баща й се изтърколиха надолу по стръмния склон в бъркотия от ръце и крака.