Ръка в кожена ръкавица я сграбчи за врата и я хвърли по гръб. Мускулести пръсти размахаха меч. В продължение на един дълъг миг Ровена повярва, че Гарет няма да я познае и ще я прониже със сребърното острие. Още по-страшен обаче беше мигът, когато в очите му блесна разбиране, а мечът въпреки това остана вдигнат над главата му. Десет цола стомана изсъскаха покрай ухото й — Гарет заби меча в земята точно до главата й и нададе толкова силен вик на болка и гняв, че всички шумове на нощта около тях замлъкнаха.
Ровена лежеше в смъртоносната му хватка и пулсът й бързо отслабваше под натиска на железните му пръсти. От окото й се отрони сълза и остави светла следа по мръсната й буза.
Гарет я сграбчи за рамото и я вдигна.
— Как можа! — Той я раздруса като кукла и отново я пусна на земята.
След това рязко се изправи, наклони глава и се вслуша да долови тропот на копита или стъпки на човек. Отговори му само подигравателен вик на нощна птица.
— Гарет… — пошепна плахо Ровена към треперещия му гръб. Той й даде знак да мълчи.
— Двайсет години търсих човека, който обезчести името ми. Мъжа, който хвърли сянката си върху надеждите на баща ми, върху честолюбието и мечтите ми. Онзи, който се погрижи да загубя доброто си име, всички да се отвърнат от мен и да затръшнат вратите си пред носа ми. Двайсет години търсих този жалък страхливец.
— И златокосото му дете…
Гарет се обърна като ужилен.
— Точно така. Детето, което Илейн донесе в Карлеон и представи на баща ми като законно дете на починалия си съпруг. Скоро след това пристигна и любовникът й и предложи услугите си на господаря на Карлеон. — Той направи крачка към нея и Ровена стисна здраво зъби, за да не се отдръпне пред убийствения гняв в очите му. — Марлис смяташе, че е най-добре да си отмъстя, като изнасиля златокосото дете и го върна на баща му с копеле в корема.
Нощният вятър охлади горещите бузи на Ровена.
— Но за теб това не беше достатъчно, нали? Ти искаше нещо по-различно. Нещо дяволско.
— Всичко, което искам, е истината. Цял живот съм лъгал, за да стигна до истината.
— Не ми говори за истина! Тази дума от твоите уста е чиста подигравка. — Ровена скочи на крака. — Не, Гарет, ти не търсиш истината. Ти искаш да изчистиш името си. Искаш да накажеш друг човек за убийството, в което обвиняват теб. Искаш да накажеш някого за болката, която са ти причинили.
— Предполагам, скъпият ти татко е успял да те убеди, че е невинен — изсъска вбесено Гарет.
— Когато си прерязал въжето, татко си е счупил крака — отговори твърдо Ровена. — Едва е допълзял до коня си. Това означава, че му е било невъзможно да се изкачи по стълбата и да забие твоя меч в гърдите на Илейн.
Гарет изпухтя презрително.
— Още една от приказките на Фордис. Ти лъжеш почти толкова добре, колкото майка си. — Ровена пребледня. Неговото лице стана още по-тъмно. — Кажи ми тогава, мила моя — Гарет направи една заплашителна крачка към нея, — щом скъпоценният ти баща не е убил Илейн, кой го е направил?
Лунната светлина най-сетне успя да пробие облаците. Ровена не беше подготвена за този въпрос. Гарет не биваше да я погледне в очите. С отчаянието на заклещено в примка животно тя се обърна, за да избяга, но ръцете му се сключиха около кръста й, преди да е направила и две крачки. Тя не се опита да се отбранява. Сърцето му заби в луд ритъм до ребрата й.
Горещият му дъх опари ухото й.
— Ясно. Баща ти те е убедил, че убиецът съм аз.
Тя опря глава на рамото му, решена да мълчи. Стисна здраво очи, но няколко сълзи се отрониха и капнаха на ръката му.
Ръцете му се плъзнаха бавно по раменете й, мушнаха се под разбърканата коса и обхванаха крехката шия. Облечените в кожа пръсти помилваха хлътналите й бузи. Докосването беше извънредно нежно. Ровена потрепери, сякаш я бе ударил.
Тихият му смях предизвика тръпки на ужас по гърба й.
— Ето че се отдръпваш от мен. А само преди дни очакваше с нетърпение да те помилвам, нали? Преди две нощи, когато лежеше под мен и ме умоляваше…
— Гарет, недей…
— Какво недей? Да не продължавам? Или да не преставам? Защо не искаш да ти покажа, че мога да бъда много мил доведен брат? — Пръстите му се плъзнаха към гърдите й, мушнаха се в деколтето и закръжиха около чувствителното зърно с опитна чувственост. Ровена настръхна. Страхът и желанието стегнаха гърлото й.