— Престани да ме мъчиш! — изкрещя вбесено тя и блъсна ръката му. — Няма да ти позволя да ми се подиграваш. — Освободи се от прегръдката му и се отдръпна назад.
Той я следваше стъпка по стъпка с протегнати ръце.
— Защо се плашиш от мен, сестричке? Ръцете на убиеца са ти доставили достатъчно удоволствие, нали? Тогава не се интересуваше дали са оцапани с кръв или не.
Ровена прибра косите на тила си и продължи да отстъпва, докато гърбът й се опря в грапавата кора на едно дърво. Тя се изсмя, опита се да остане сляпа за болката, която му причиняваше. Не смееше да му каже истината за убиеца на Илейн, защото знаеше, че тя ще го унищожи.
— И мен ли ще вземеш сега, Гарет, както си постъпвал с другите жени, посмели да те погледнат накриво? Ще приложиш тялото си като оръжие, за да ме принудиш да замълча? Или ще затвориш очи и ще си представиш, че съм майка ми? От самото начало ли правеше така?
Той застана пред нея и устните му се изкривиха в подигравателна гримаса.
— Познавам те. И трябва да кажа, че влезе в леглото ми много по-лесно от повечето други. Вероятно не можеш другояче — с кръвта на курвата във вените ти.
Ровена забрави, че нарочно го дразнеше. Забрави всичко и над очите й падна червена пелена. Вдигна юмрук и го удари в брадичката с такава сила, че той се олюля. Всеки друг мъж на негово място щеше да падне.
Ръката я заболя адски, сякаш кокалчетата й бяха счупени, но дори болката не беше в състояние да спре перверзния триумф, който се разпространи по тялото й. Мелодията му беше сладка, но не продължи дълго. Когато Гарет я сграбчи за раменете и я притисна към кората на дървото, тя се замисли за последствията от необузданото си поведение. За нейна изненада той се ухили като зъл демон, прогонен от ада. По лицето му не бе останала никаква светлина. То вече не беше лицето на прекрасния мъж, когото бе обичала в някакъв друг живот, а лицето на момче, току-що прекрачило прага на мъжествеността — диво, влюбено, болно от ревност.
— Ти, малко златокосо копеле. Винаги съм знаел, че ще ми създадеш повече трудности, отколкото мога да понеса.
Устните му завладяха нейните. Пръстите му се заровиха в косата й и много скоро тя капитулира безславно под напора на целувката му. Вкуси кръвта от езика му — наистина го бе ударила много силно. За кой ли път се понесе във вихрушката на страстта: сякаш целият й досегашен живот я беше водил тъкмо към този момент, когато осъзна, че любовта към този мъж я правеше негова пленница.
Когато езикът му трескаво се втурна в дълбината на устата й, тя простена задавено. Коляното му се мушна между краката й и ги раздели почти грубо. Когато вдигна ръка да помилва бузите му, той се отдели от нея. Макар че сведе глава, Ровена не беше в състояние да скрие чувствата в очите си. Дори нощният мрак не беше в състояние да й помогне.
Гарет дишаше накъсано.
— Ти си глупачка, милейди. Защо не избяга заедно с баща си? — Хвана лицето й между ръцете си и продължи: — Щом смяташ, че съм убил майка ти, значи съм способен да убия и теб, така ли е? Твоето недоверие към мен ме нарани много по-дълбоко, отколкото лъжите на Илейн. — Палецът му нежно се плъзна по долната й устна.
Ровена преплете пръсти с неговите, притисна ръцете му върху лудо биещия си пулс и ги задържа дори когато той се опита да се отдръпне.
— Хайде, какво чакаш — подкани го тя. — Убий ме, ако това е желанието ти. Ти си ме мразил, още когато съм била малко дете. И сега ме мразиш. Ще кажеш на другите, че съм избягала с татко. Тук има достатъчно листа, за да покриеш с тях трупа ми. Никой няма да узнае. Аз няма да се движа. Ще стоя ето така. Дали ще ти е по-лесно, ако затворя очи? Ето така?
Пръстите на Гарет се втвърдиха и натискът се усили. Ровена стисна здраво очи и се опита да не трепери. Съзнаваше, че е близо до истерия.
— Защо се колебаеш? Ти искаше да убиеш баща ми, нали така? Можеш ли да го отречеш? Беше готов да го осъдиш без съдебно дело и без проверка на доказателствата, както някога са осъдили теб. Аз го освободих. Значи е редно да заема мястото му в ръцете на палача. — Ровена отпусна ръце и остана неподвижна в ръцете на мъжа, който можеше да пречупи крехката й шия само с едно движение на ръката.
Хватката на Гарет се разхлаби. Ровена отвори очи.
— Не, скъпа моя. Няма да имаш удоволствието да разбереш каква свобода е смъртта. — Устните му помилваха подигравателно крайчето на ухото й. — Ръцете на палача ще направят с теб много по-приятни неща, каквито не могат да правят с баща ти. Предпочитам да си жива и да ми служиш. И ще се погрижа никога вече да не се отделиш от мен. — В очите му святкаха странни светлинки. Без предупреждение коленичи в краката й и откъсна края на полата й. — Дай ми ръцете си.