Ровена въздъхна облекчено. Не беше чак толкова лошо, колкото си беше представяла. Пажовете продължаваха да играят на зарове в ъгъла на двора.
Онези, които не бяха слепи или пияни, се спогледаха изненадано и си зашепнаха, като видяха Гарет и Ровена.
Един рицар излезе, препъвайки се, от залата, като теглеше след себе си скромно облечена слугиня. Блъсна я на колене пред себе си и несръчните му ръце се опитаха да развържат връзките на панталона.
Ровена бързо отмести поглед.
— Преди да свърши нощта, ще победя плахостта ти — зарече се Гарет.
Ровена се вцепени. Дори не усети върху себе си погледа на Гарет, когато той провери въздействието на думите си. Пребледня, защото всичките й грижливо изградени илюзии изведнъж се срутиха като къщичка от карти. Досега бе живяла с убеждението, че каквото и да й направи той, тя ще може да му го прости. Някъде в най-далечното ъгълче на съзнанието й дори живееше детинската надежда, че той ще й прости и ще се смее на глупостта й. Че ще я прегърне нежно и ще я целуне. А вместо това… Тъгата, която я обзе, беше несравнима с нищо изпитвано досега. Прониза я остра болка и тя се олюля.
Гарет нави на юмрука си въжето и я дръпна към себе си като риба на въдица. Като видя дълбоката тъга в погледа й, той потръпна, но стисна зъби и се овладя.
— Тръгвай, Ровена — изръмжа той. — Не съм в настроение да се мотая.
Трескавият й поглед се плъзна по двора.
— Няма да понеса всички да ме зяпат.
— Много бързо ще се научиш да го понасяш. Аз как се научих…
Той дръпна въжето, но краката й сякаш бяха сраснали с камъните. Дръпна по-силно, но Ровена успя да му устои, стиснала здраво безкръвните си устни.
Лицето на Гарет стана толкова дружелюбно, че Ровена се уплаши до смърт. Той я сграбчи за раменете и я бутна назад в сянката, докато раменете й се опряха в каменния зид. Обхвана с една ръка главата й и я преви назад. Устните му завладяха нейните в толкова страстна целувка, че и най-внимателният наблюдател би се заклел, че вижда любовна двойка, събрана отново след дълга раздяла. Коварното кискане на пажовете премина в шумен смях.
Гарет се отдели от нея и Ровена сведе глава. Беше безсмислено да протестира.
— Кълна ти се, уважаема — заяви той през здраво стиснатите си зъби, — че ако пак откажеш да ме последваш, ще утоля жаждата си още тук, в двора, както правят десетки други мъже. Знам, че копнееш за ласките ми, но желаеш ли да ги приемеш тук, на двора?
Сякаш за да потвърди думите му, от близките храсти се чу дълбок мъжки стон. Ровена го дръпна за ръкава и опря глава на гърдите му в безмълвна молба.
Той я блъсна грубо напред. Цената на тази жестокост пролича само в тежкото му дишане и в упорито вирнатата брадичка.
Когато влязоха в залата, той се бе овладял и вървеше сигурно и равномерно. Мина покрай танцуващите двойки и се насочи право към стълбата. Когато Ровена забавяше крачка, той дърпаше въжето, без да обръща внимание на ужасеното пъшкане и укорните погледи на гостите, които все още не хъркаха по пейките или под масите. Ровена съзнаваше колко зле изглежда. Бе загубила обувките си, косата й висеше на сплъстени кичури по гърба. Погледна надолу и забеляза нещо като черно петно на носа си. Рубиненочервената рокля висеше на парцали.
Тя се постара да се затвори в себе си и си представи, че неодобрението се отнасяше за нея. Песните и смеховете постепенно заглъхнаха. Едно от джуджетата престана да бие барабана си и Ровена чу ясно възмутените гласове на гостите.
— Как смее!
— Бедното дете!
— Безсърдечен негодник!
— Кой знае как се е отнасял с нея в замъка си… Но тук се намира в дома на сър Блейн, а той няма да допусне такова поведение.
Гарет вървеше право напред, сякаш беше не само глух, но и сляп.
Вече бяха стигнали до стълбата, когато Блейн излезе от навалицата и пристъпи към тях. Лицето му изразяваше искрена загриженост и в очите на Ровена нахлуха сълзи. Алис го следваше като неспокойна птица.
Всички затаиха дъх в очакване да чуят думите на домакина.
— Хората са прави, Гарет. Няма да търпя подобно отношение в замъка си.
Никой не се напрегна да чуе отговора на Гарет.
— Тя открадна коня ми и го даде на друг човек.
Даже Блейн потръпна от тези думи и отстъпи назад. Гостите си зашепнаха ужасено. Само Алис се усмихна.
Блейн коленичи пред Ровена и улови вързаните й ръце.
— Скъпа, кажете, че той лъже! Не знаете ли какво означава за рицаря конят му? Бойният жребец е най-ценното му притежание.
Ровена се усмихна сухо.
— По-ценно от мен. Това вече ми е ясно.