— Двамата сте си били лика-прилика.
Тя се метна настрана, но той не я пусна.
— Ти имаш нейната фалшивост, нейното предателско и непостоянно сърце. Може би е дошло времето да те науча и на някои от другите й номера.
— Ти ги знаеш от нея, нали? — озъби се Ровена, скочи от леглото и се опита да избяга от този зъл демон, когото доскоро беше обичала с цялата си пламенност. Гарет я улови през кръста, дръпна я обратно в леглото и я сложи да легне под него с лице във възглавниците. Ровена вдигна глава и пое въздух, за да извика, но той светкавично затисна устата й и тя само изхърка.
— Ако викаш, ще дойдат Блейн и хората му — изсъска той. — А ако си въобразяваш, че тяхното рицарство няма цена, значи нищо не разбираш. Нима искаш да станеш курва на половин дузина мъже?
Ровена падна тежко във възглавниците и се предаде на съдбата. Когато Гарет я обърна към себе си, в очите и имаше също толкова горчивина, колкото в неговите.
Пръстите му се плъзнаха по бузата й в болезнено нежна милувка. Устните погалиха слепоочието и той усети фините косъмчета като захар върху езика си.
— Как да ти простя всичко, което ми причини? — пошепна безсилно тя.
Гарет меко притисна устни във вдлъбнатинката на шията й.
— Щом съм убиец, какво ме е грижа!
Ровена копнееше да изкрещи истината в лицето му, но си забрани да отвори уста. Макар да съзнаваше, че трябва да плати прекалено висока цена за мълчанието си.
Когато Гарет отвори копченцата на корсажа й, тя лежеше под него готова за любов и с мъка потисна тръпката си, когато тялото й се разголи пред жадния му поглед.
Без да сваля ръкавиците си, Гарет започна да масажира гърдите й. Чувствителните зърна се стегнаха и се втвърдиха, сякаш имаха собствена воля. Гарет я целуна пламенно, после посвети вниманието си на гърдите й. Засмука едното, после другото зърно, нежно и внимателно, и Ровена простена от наслада. Когато зарови пръсти в косата му, той вдигна глава й отговори на погледа й между съвършените хълмчета на гърдите й.
Най-сетне свали тежките си кожени ръкавици.
Дъхът й спря, когато ръката му се мушна между бедрата й и я потопи в чувствена магия, от която нямаше измъкване. Гарет следеше напрегнато тръпките по лицето й, омагьосан от страстта, която тя не беше в състояние да прикрие. Тялото й се стягаше и отпускаше в ритъма на пръстите му, които милваха подутите, влажни гънки с дразнеща бавност. Те я подготвяха за цялостното изпълване, което скоро щеше да последва. Бузите й пламтяха, миглите трепкаха върху тях като ветрила. Главата й се мяташе, кораловочервените устни оформяха неразбираеми думи. Ръката му задълбочаваше магията в подлудяващ ритъм, докато тялото й се разтърси от силна тръпка и тя извика задавено.
Ровена се надигна от възглавниците, изви се като струна и падна изтощено на леглото. Гарет усети как мускулите на корема му се стегнаха болезнено. Ровена отвори очи, тъмни и замъглени от преживяната страст, но със следи от старата горчивина. Той извади пръстите си от нея и размаза росата им по гърдите й. Отново пъхна един пръст в утробата й и го поднесе към носа й. Устата му устремно завладя нейната. Миризмата и вкусът на подчинението й ги свързаха по-здраво от кръвта.
Гарет разтвори краката й с коляно. Едва отворил панталона си, проникна устремно в нея, следвайки пътя, подготвен от пръстите й. Тя скри лице в шията му. Той се отърка о нея, но се въздържа да проникне по-дълбоко. Тя захапа нежно ключицата му и той чу дрезгавия й стон в ухото си. Пръстите му се преплетоха с нейните и я задържаха в измамно мека хватка, в действителност яка като стомана. Тя се вкопчи в ръцете му и най-сетне той се задвижи в нея.
Гарет я взе постепенно, с мъчително бавни тласъци, всеки по-дълъг и по-дълбок от предишния. Ровена трепереше неудържимо и вече не знаеше къде свършва нейното тяло и започва неговото. Той се движеше все по-бързо между бедрата й, докато самообладанието му рухна и от гърлото му излезе дълбок стон. Ровена се надигна срещу него и усети чак в сърцето си как семето му се изля в нея. Двамата паднаха изтощено на леглото и дълго не помръднаха.
Луната залезе като бледа перла в море от кадифен мрак и освети пода на стаята, осеян с ръкавици, панталони и рубиненочервено кадифе.
Гарет сложи Ровена в средата на леглото с лице към себе си. С ръце от двете страни на главата й меко, но решително я принуди да го погледне.
— Веднъж ти се заклех, докато седеше на коленете ми. — Пръстите му разделиха косите й. Тя се плъзна по него, докато опря буза върху стоманеното му бедро. Косата скри пламтящото й лице. Той протегна ръка и нежно вдигна брадичката й, за да я принуди да го погледне. — А сега, сладка моя лейди, искам да чуя твоята клетва.