Застана на колене и се наведе над тъмната вода. Бялото нещо плуваше право към нея. Ровена се поколеба, но накрая все пак протегна ръка и се опита да го улови. Нямаше представа дали опасните риби на Блейн бяха дълги само един сантиметър или грамадни като китове. Пое дълбоко въздух и хвърли бялото нещо на брега.
Обърна се и пръстите й се сключиха около гладък цилиндър, по който капеше вода. Погледна го и разбра, че това беше кост. И на тази кост все още висяха стройни пръсти, вкопчени в струните на лютнята. Ровена изпищя пронизително и викът й разкъса утринната тишина. Тя продължи да пищи, докато дотича Блейн, отвори скованите й пръсти и измъкна костта от ръката й. После я прегърна утешително и скри лицето й в рамото си.
23
Сенешалът тракаше възбудено с връзката ключове, които висяха на колана му. Когато влезе в главната отбранителна кула, той погледна любопитно към камината. Ровена отговори на погледа му, без да трепне, и мъжът побърза да извърне глава.
— Милорд, милорд, вече крещят пред вратата! Какво да правя сега? — Сенешалът последва крачещия напред-назад Блейн, кършейки дебелите си ръце.
— Кажи им да вървят по дяволите — изсъска Блейн. Сенешалът ускори крачка.
— Вие не разбирате, сър Блейн. Първо ги събудиха и ги изхвърлиха от замъка като вчерашно ядене. Половината са още пияни. Настроението е ужасно, носят се страшни слухове. Ардендон никога не е затварял портите си пред своите гости — все едно рицари ли са или негодници. — Той понижи глас. — Освен това започва да вали. Чух, че викат да се намери дебело дърво, с което да разбият вратата.
Блейн се обърна рязко към своя сенешал. Явно търпението му беше на изчерпване. Хвана го за яката и процеди през зъби:
— Ти си сенешалът, нали? Вдигни подвижния мост. Пусни проклетата решетка.
Мъжът примигна сепнато.
— Падащата решетка? Естествено! Как не се сетих, че имаме решетка? Веднага ще се погрижа. Макар че сигурно е ужасно ръждясала.
Блейн го пусна на пода и сенешалът се оттегли забързано, щастлив, че има важна задача за изпълнение. Блейн издиша шумно и зарови пръсти в разрешената си коса. В този момент приличаше повече на стъписан тринайсетгодишен хлапак, отколкото на самоуверен тридесет и тригодишен мъж. Бледите му бузи бяха осеяни с лунички.
От кухнята излезе дебела слугиня с още подути очи от изстъпленията през нощта. Разчисти набързо покритата с боклуци маса и остави таблата, която носеше. После намигна съзаклятнически на Блейн и се запъти обратно към кухнята. При това се удари с такава сила в рамката на вратата, че Ровена потрепери.
Блейн клекна пред Ровена, която седеше на ниската пейка пред камината, и сложи в ледените й ръце чаша с топла напитка.
— Ейл щеше да е по-добре. Ако горчивият вкус ви дразни, ще заповядам да сложат малко канела.
Ровена се усмихна с благодарност и обхвана чашата с две ръце, за да се стопли. Вдъхна дълбоко аромата на напитката и поклати глава.
— Не. Исках мляко — отвърна тя с тракащи зъби. Духна каймака и отпи голяма глътка. Топлината се разпространи в тялото й и й вдъхна нов кураж. Блейн я уви с още едно одеяло и непохватно я помилва по рамото.
Отвън се чу силно трополене и скърцане, последвано от железните стонове на въртяща се верига, която очевидно никога не е била използвана. Тежката падаща решетка се, освободи с мъка от опорите си и се спусна към камъните. Ровена отново затрепери. Дощя й се да затисне ушите си.
— Ей, Оуен, внимавай с ръчката — извика сърдито някой.
— Държа я, приятелче. О, по дяволите!
— Махни се оттам! Внимавай за краката си!
Чу се глух шум от отскачащи на всички страни мъже, последван от шумно дрънчене и скърцане на метални зъби о камъка. Ударът беше оглушителен, но накрая отзвуча. Блейн все повече заприличваше на изоставено дете.
— Решетката не е ръждясала — каза тихо Ровена в напразен опит да го развесели.
Сенешалът на Блейн явно се почувства по-сигурен след падането на решетката, защото събра хората си и отвори портата. По каменната настилка плющеше дъжд. По небето се търкаляха гръмотевици. Когато отвън се чу гръмогласен протестен хор, лицето на Ровена пламна. Тя вдигна одеялото на главата си, но въпреки това различи отделни викове от тълпата пред замъка.
— Изведете убиеца!
— Справедливост за Мортимър!
— Обесете тъмния рицар!
Блейн прекоси стаята с невероятна бързина.
— Веднага затворете вратата! — изкрещя той. — И спуснете големите греди. Ако я отворите още веднъж, ще започна да ви хвърлям един по един през решетката на тълпата и да видим какво ще остане от вас.
Мъжете отговориха в един глас: