— Както желаете, милорд.
— Велики боже, вие ли сте, сър Борис? Влезте. — Блейн въведе в стаята сивокос рицар. Непознатият потърка зачервените си очи и устреми поглед към Ровена. За разлика от повечето обитатели на Ардендон той беше облечен сравнително прилично, макар че беше забравил втората си ръкавица. Ровена скри босите си крака под одеялото и си каза, че няма право да съди другите, докато самата тя е облечена само с жакета на Гарет и загърната с одеялото на Блейн.
— Това ли е момичето? — осведоми се тихо мъжът.
— Да — отговори почтително Блейн.
Сър Борис направи учтив поклон, — но Ровена нямаше чувството, че заслужава такова отношение, докато изглеждаше като проститутка от пристанището.
Блейн очевидно нямаше време за рицарски ритуали.
— Аз съм напълно безпомощен, сър Борис. Какво да правя?
— Щом аз съм най-възрастният и най-опитният, очевидно трябва да поема товара на съветник. Не можете ли да се обърнете към баща си?
— Боя се, че не. Той почива в гроба.
— О, бях забравил. Хмм… — Сър Борис приглади назад посивялата си коса. — Положението е сериозно. Сър Брайън щеше да знае какво трябва да се направи. Помня, че той реши проблема, когато Гарет попадна в онази крайно неприятна ситуация.
Ровена изпитваше нарастващо възмущение.
— Защо всички сте убедени, че Гарет е в крайно неприятна ситуация? Може би виновният е друг!
Сър Борис я огледа с присвити очи, сякаш я виждаше за пръв път.
— Вижте, детенце, трябва да разберете, че хората вярват в онова, с което са свикнали от години. Всички чуха как Гарет заплаши Мортимър. И това не беше за първи път. Гарет е страшен като славата, която му се носи.
Дружелюбните сиви очи на стария рицар и непоколебимото му самообладание й вдъхнаха повече страх, отколкото тълпата отвън. Тя стана и одеялото падна от раменете й.
— И вие щяхте да се чувствате като него, ако целият ви живот бе преминал под сянката на обвинения и грозни слухове.
— Костите на трубадура са повече от слухове, Ровена — намеси се Блейн. — Миналата нощ загина човек.
Ровена се обърна като ужилена.
— И вие сте убеден, че го е убил Гарет?
За миг погледът на Блейн потъмня.
— Все ми е едно — заяви сърдито той. — Във всеки случай няма да го дам на ревящата тълпа отвън.
— Добро момче. И аз съм на това мнение. — Сър Борис го потупа по рамото. — Ще свикаме съд и ще разгледаме делото му, преди тълпата да получи правото да го обеси. Ще съберем най-добрите рицари на краля.
— За да могат те да ме обесят, така ли? — Гарет се бе облегнал на рамката на вратата, скръстил ръце под гърдите с нарочна арогантност. Ровена се запита откога ли стоеше там.
Погледите им се срещнаха. Очите му я помилваха нежно, на лицето му се изписа несигурност. Нощта стоеше между тях, тъмна и непроницаема като очите му. Ровена отмести поглед. Насили се да мисли за начина, по който той беше използвал тялото си и нейното желание като оръжия, за да я примами в мрежата на чувствеността. За да потисне порива си да изтича при него, тя издигна около сърцето си стена от стомана. Седна отново на пейката и вдигна одеялото на раменете си.
Устата на Гарет се разкриви в горчива усмивка.
— И кои рицари ще повикате, за да ме съдят, сър Борис? От прозореца си видях в тълпата сър Дамиен и сър Бечфийлд да подскачат като обезумели и да искат главата ми. Те ли ще участват в трибунала?
Блейн се отпусна в най-близкия стол. Гарет влезе в стаята и се опря на ръба на една маса. Сър Борис се покашля.
— Опитайте се да разберете позицията им, Гарет. Мортимър беше извънредно популярен трубадур. Любимец на двора, още откакто беше момче. Разглезен фаворит на краля.
— И на много от бароните му, доколкото си спомням. — Гарет се усмихна иронично.
— Няма съмнение, Мортимър не беше безгрешен. Като всички нас. Но талантът му беше много по-голям от пороците му.
— Всъщност той имаше много таланти.
— Проклятие, Гарет! — изригна Блейн. — Обуздай нахалния си език, ако обичаш. Сър Борис се опитва да ти помогне.
Старият рицар вдигна с треперещи ръце стомничката от таблата и си наля пълна чаша. Ровена беше готова да скочи и да раздруса Гарет, за да се опомни.
Като видя козето мляко в чашата, сър Борис изкриви отвратено лице и я остави, без да отпие.
— Хората имат чувството, че Мортимър принадлежи на тях. С баладите си и с магията на думите и музиката си той беше гласът на живота им. Затова бяха снизходителни към него и му прощаваха пороците, детинското му цупене…
— И пиянството — завърши тихо Ровена.
Сър Борис се обърна към нея и я погледна втренчено.
— И аз си помислих за това, детенце. Възможно е просто да се е спънал и да е паднал във водата. — Разтърси глава, за да проясни ума си, и продължи: — Но има стотици свидетели, които са чули последната песен на Мортимър и заплахите на сър Гарет и са видели как бардът излезе, за да не се върне жив.