Гарет изръкопляска цинично.
— Браво! От думите ви ще излезе чудесна балада. Какъв драматичен талант у един стар рицар!
Ровена се намеси отново в разговора — повече за да спре грубостите на Гарет, отколкото за да го защити.
— Сър Гарет не може да е убил Мортимър, защото през цялата нощ беше с мен.
Сър Борис я изгледа съжалително. Все едно му беше казала, че е прекарала нощта с джудже.
Бузите й пламнаха, когато Гарет се изсмя злобно.
— Лоялността ти е трогателна, милейди, но няма защо да лъжеш заради мен. Всички ме видяха да напускам залата сам, както после ни видяха да се връщаме заедно.
Сър Борис избра следващите си думи много грижливо.
— Колкото по-малко споменаваме името на младата дама, толкова по-добре. Вече имаше много неприятни приказки — изразявам се възможно най-меко. Ако я покажем пред хората, това ще навреди още повече на доброто ви име и ще възпламени гнева им.
Гарет изпухтя презрително.
— И какво говорят блюстителите на добродетелта за Ровена?
Сър Борис го погледна изпитателно.
— Че сте я отвлекли в Карлеон против волята й. Че сте я вързали за леглото си и сте я принудили да изпълнява извратените ви желания.
Ровена видя как маската на Гарет се пропука. Щеше да плати висока цена за слуховете, които сам беше пуснал в обръщение, за да предизвика Линдзи Фордис да дойде в Карлеон. Той се олюля и като слепец затърси края на масата, за да се задържи прав. Когато погледна Ровена, в очите му се появи страдание. Знаеше, че онова, което й беше сторил миналата нощ, бе превърнало слуховете в потвърдени факти.
Този път Ровена издържа на погледа му и Гарет трябваше да сведе своя.
— Всичко това не ви засяга. Щом толкова искат да ме хванат, нека дойдат в Карлеон и да ме обсадят.
Блейн скочи като ужилен.
— Ами ако доведат армията на Едуард? Какво тогава? Гражданска война ли искаш? Не можеш да се биеш срещу цяла Англия.
— И защо не? Правя го, откакто станах мъж.
Сър Борис сложи ръка на рамото на Блейн и се обърна към Гарет.
— Правя го с голямо съжаление, синко, но предлагам да те затворим, докато пристигнат рицарите, които ще те съдят. Така и най-кръвожадните отвън ще се укротят.
Гарет се обърна рязко. Заплахата от едва удържано насилие трептеше във всяка част на тялото му и той изглеждаше още по-едър, отколкото и без това беше. Представата да хвърлят в затвора този могъщ рицар беше повече от смешна — все едно да вържат гръмотевицата, която в този миг отекна над отбранителната кула.
Гарет се изправи, отиде с отмерени крачки до Блейн и му протегна ръцете си.
— Хайде, приятелю, отведи ме в затвора. В тази къща на удоволствията няма ли вериги?
Блейн блъсна ръцете му и дори сър Борис изглеждаше смутен.
— Спалнята ви е напълно достатъчна. Ще възложа на сина си да се грижи за вашата сигурност. Той е млад и не се влияе от мнението на другите.
Когато погледът на Гарет падна върху сведената глава на Ровена, лицето му омекна, на устните му заигра усмивка, в която нямаше и капчица подигравка.
— Тази черта е достойна за възхищение, но опасна. Пазете го добре.
Когато Ровена вдигна глава, Гарет бе сложил ръка на рамото на сър Борис и го водеше към изхода на стаята, докато двамата оживено обсъждаха най-новите турнирни правила.
Блейн скри лице в ръцете си и между пръстите хвърли отчаян поглед към Ровена. Пред стаята проехтя предупредителен вик, последван от тежко падане на тяло. Ровена захвърли одеялото и хукна към вратата. Още на прага изплака задавено: Гарет лежеше в безсъзнание на каменния под. Тя падна на колене и сложи главата му в скута си.
— Какво сте му направили?
Едър млад рицар стоеше наблизо и се взираше глупаво в грамадния меч в ръката си.
— Видях, че беше обгърнал раменете на татко и когато ръката му се стегна, го ударих с тъпата страна на меча.
— Негодник! Можехте да го убиете! — изкрещя невъздържано Ровена и младият мъж се отдръпна назад, стреснат от гневния й глас.
Тя приглади назад косите на Гарет и зашепна в ухото му тихи думи на утеха, които той не можеше да чуе. Гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно. Тъмните мигли почиваха върху бледите бузи. Изглеждаше съвсем спокоен, сякаш потънал в дълбок сън.
Сър Борис потърка брадичката си и преглътна мъчително.
— Точно така беше, както казва момчето. Синът ми постъпи правилно.
— След малко ще кажете, че се е опитал да ви убие. Че вероятно е обсебен от смъртоносна лудост и ще изтреби всички ни. — Ровена целуна Гарет по ухото и се огледа решително. Никой нямаше да я отдели от любимия й.