Выбрать главу

Ровена се взираше неотстъпно в краката си, потънала в приятните си мисли, и не забеляза, че Марлис е спряла, докато не се удари в гърба й. Наоколо миришеше свежо на борове и ели. Ровена вдигна глава и изненадано установи, че се бяха изкачили на върха на един доста висок хълм.

Слънцето проби облаците и на небето се разигра зашеметяващ спектакъл в лавандуловосиньо и розово. Вечерният вятър изсуши потта от челата им.

Двете стояха една до друга като стари приятелки, въжето висеше ненужно помежду им. Най-сетне Марлис наруши тишината. Гласът й беше тих, замислен.

— Открих това място още когато бях малко дете. Всяко лято гостувахме в Ардендон. Блейн и Гарет си играеха на турнири или препускаха на понитата си. Аз бях винаги сама. Лежах тук горе на хълма или седях, опряла брадичка на коленете си, и си представях как ще стана рицар и ще препускам през полята на могъщия си боен жребец.

— Сигурно си била много самотна.

Марлис вдигна рамене.

— Соколите и гората ми бяха приятели. В някои дни това беше достатъчно.

— А в другите дни?

Марлис й обърна гръб. Падащата нощ хвърляше сянка върху профила й. Тя изчезна между дърветата и Ровена чу шумолене на клони. Последва я, преди да е усетила дърпането на въжето. Пръстен от ниски борчета образуваше почти непроходим защитен вал. Кръгът вътре беше почти съвършен. На хоризонта светеха шепа звезди. Ровена се наведе под гъстите клони.

— Случайно да си скрила тук някъде нощно гърне?

Марлис извади камата си от ножницата.

— Нищо, нищо. Мога да чакам.

Марлис направи крачка към нея. Ровена се отдръпна, докато въжето се опъна.

— Ако си решила да ме принесеш в жертва, няма ли първо да донесеш камък, за да положиш главата ми? Мисля че заслужавам поне милостта, която Мойсей е оказал на Исус.

— Това са били Авраам и Исаак, глупачке. Никога няма да разбера защо брат ми се влюби в идиотка като теб. — Острието се плъзна почти нежно по кожата на Ровена. — Или може би все пак разбирам…

Ровена потръпна, когато камата се плъзна, по-надолу. Марлис разряза въжето, което я свързваше с нея, но остави ръцете й вързани. После приглади косата й назад в почти сестрински жест.

— Върви да си потърсиш нощно гърне, малката. А аз ще намеря нещо за ядене.

Марлис се върна много скоро с убита катеричка и наръч клони, които хвърли в средата на полянката. Ровена се настани колкото можеше по удобно в тревата, докато Марлис запали огън, одра катеричката и я сложи да се пече на жарта.

Когато месото се опече, Марлис го разкъса на парчета и клекна пред пленницата си. Ровена я погледна сърдито, но къркорещият стомах я издаде. Макар и колебливо, тя отвори уста. Марлис пъхна в устата й парченце месо. Катеричката беше жилава, но вкусна. Докато живееше в Ревълууд, ядяха и много по-ужасни неща.

— Защо ми даваш храна, щом си решила да ме убиеш?

Марлис се ухили.

— Не си ли чувала нищо за угоеното теле?

Марлис я нахрани грижливо, накрая дори изтри лицето й с ръкава си. После седна срещу нея на тревата и жадно захапа своята част от месото.

— Ще допуснеш ли да обесят Гарет? — попита тихо Ровена. Марлис облиза пръстите си и отговори небрежно:

— Той ще намери начин да се измъкне. Винаги намира.

— Но на каква цена, Марлис?

— Кой го е грижа за това?

Ровена сведе глава и се загледа в пламъците. Марлис остави последното парче месо.

— Аз никога не бих се отнесла с тебе така, както той направи миналата нощ.

Ровена отговори на мрачния й поглед и едва сега забеляза, че Марлис вече не криеше лицето си под водопада от коси.

— Откъде знаеш как се е отнесъл с мен? И в Ардендон ли имаш скривалище в шкафа?

— Не, но бях в стаята до неговата. Нали имам уши.

Ровена се изчерви смутено.

— Изненадвам се, че не сме чули подигравателния ти смях.

— Как да го чуеш, като ти самата вдигаше достатъчно шум!

Ровена затрепери от безпомощен гняв. Марлис вдигна подигравателно едната си вежда.

— Ти си глупачка, Ровена Фордис. Кога най-сетне ще разбереш, че за брат ми не означаваш нищо повече от всяка друга жена на света? Ти си част от притежанията му. Той може да търгува с теб, да те спечели, да те открадне или да те даде на онзи, който е предложил най-висока цена, за да завърже важни връзки.