— Ти беше същото за баща си, нали?
— Аз не означавах нищо за него. Той си имаше Гарет и нищо друго не го интересуваше. Даже не му се сърдех, когато се опитваше да ме вкара в правя път. Аз лъжех, крадях, мамех, биех се… какво ли не правех, но Гарет винаги получаваше повече внимание, все едно дали беше убил птичка или бе овладял някоя нова турнирна хватка.
— И тогава опита с убийство.
Марлис се изсмя тържествуващо.
— Баща ни умря на бойното поле. Но Гарет се държеше с мен по същия начин. Почти не ми обръщаше внимание.
Дебел клон падна в огъня и разпръсна сноп от жълти искри. Марлис се прозя и се изтегна на постелята си от борови иглици. Когато очите й се затвориха, Ровена се опря на лакът и се вгледа любопитно в непокритото й лице, търсейки следи от Гарет в извивката на енергичната брадичка и в гъстите вежди, подчертаващи финото чело с цвят на слонова кост. Красотата на Марлис беше тъмна, примамваща и естествена, пулсираща от живот. Ровена разбра защо някога Блейн я бе преследвал с такава жажда и защо по-късно се беше научил да я мрази със страст, равна по сила на желанието му. Какво ли щеше да стане между тях, ако Марлис не се беше затворила в грозната черупка, измислена от самата нея?
— Можех да ти бъда приятелка — пошепна тихо Ровена, едва осъзнавайки, че говори на глас. Марлис отвори очи и я погледна втренчено в трепкащото сияние на огъня.
— Не е достатъчно, сладката ми. Никога не е достатъчно.
Ровена й обърна гръб. Лежа дълго, загледана в мрака, вслушвайки се в безгрижното хъркане на Марлис.
Ровена притисна носле в меката кожа под главата си и продължи да сънува, че се е върнала в Карлеон и лежи под кожените завивки в леглото на Гарет. Помилва мекия лен на чаршафа и откри полъх от чистата мъжка миризма на своя любим. В сънищата й падаше сняг и покриваше света с прекрасна ледена белота.
— Събуди се, глупачке! Няма да седя тук цял ден и да милвам скъпоценния ти задник!
Улучена от ритник в дупето, Ровена скочи и разтърка очи с вързаните си ръце. Марлис стоеше над нея, бушуваща като побесняла харпия. Небето над нея беше сияещо синьо, сякаш господ беше потопил четката си в гърненце с прясна боя и беше изрисувал света наново. Птиците пееха веселите си утринни песни.
Марлис отново замахна заплашително с крак и Ровена побърза да се изправи. Едва сега забеляза, че жакетът на Марлис беше сгънат грижливо под главата й, за да й послужи за възглавница.
Марлис я блъсна грубо.
— Ако имаш някакви потребности, върви да си свършиш работата сега. Няма да спрем преди падането на нощта.
Ровена се запрепъва към храсталака. Марлис презрително й обърна гръб. Преследвана от грубия й смях, Ровена побърза да се облекчи, като едва се справи с разкъсаните си поли. Когато се изправи, боровете нежно я помилваха по бузите. Тя вдигна клонките и се наслади на свежата им миризма. Събратята им леко се поклащаха в ритъма на утринния вятър.
Утринният здрач отдавна беше отстъпил място на деня. Слънцето вече бе поело пътя си по небето. От поляните се издигаха сребърни изпарения. Изведнъж Ровена спря да диша.
— По дяволите, Ровена! — развика се Марлис зад нея. — Цяла сутрин ли ще клечиш в храстите? Да не искаш да…
Когато се появи зад Ровена и видя онова, което бе видяла тя, гласът й замря.
— Велики боже! — прошепна изумено тя и се вкопчи в рамото на младата жена.
Далече под тях по поляните се носеше рицар, възседнал бойния си кон — също като в детската фантазия на Марлис.
Наведен над шията на Фолио, Гарет го управляваше само с лек натиск на бедрата, чиято сила Ровена познаваше много добре. Слънчевите лъчи позлатяваха скъпоценната сбруя. Гривата на Фолио се развяваше от вятъра, а свободно пуснатата тъмна коса на Гарет светеше синкавочерна. На хоризонта се появиха още пет коня, които следваха Гарет, но Ровена и Марлис не им обърнаха внимание. И двете виждаха само Гарет и бързото му приближаване. Фолио се носеше право към хълма, на който стояха.
Марлис отпусна ръка. Ровена се обърна изненадано и видя, че по бузите на похитителката й се стичаха сълзи.
Гарет препускаше към тях, без да намали темпото нито за миг. Копитата на Фолио почти не се виждаха. Ровена почти повярва, че ще изкачи на един дъх стръмния хълм, но в последния момент той дръпна юздите и запененият кон спря. Възбуден от шеметната езда и рязкото спиране, Фолио изцвили пронизително и се вдигна на задните си крака.
Ровена, която беше впила очи в лицето на Гарет, видя как чертите му се смекчиха и гневът се скри в тънките линии около устата.
— Вие сте две малки глупачки! Какво си въобразявате, като тръгвате сами на такова дълго приключение? Едва не ме убихте с вашето лекомислие.