Той хвърли бърз поглед през рамо, спомнил си, че го преследваха пет черни сенки. Скочи от гърба на Фолио и забърза нагоре по склона.
— Гарет!
Рицарят спря, изненадан от острия тон на сестра си. Премести поглед от едната жена към другата и лицето му потъмня. Ровена бавно вдигна вързаните си ръце. Изненадата отстъпи място на неразбиране.
— Какво става тук, по дяволите? Аз мислех, че си тръгнала по следите на убиеца.
— Точно така — отговори меко Ровена.
Когато брат й отново тръгна нагоре по хълма, без да е разбрал нищо, Марлис извади камата си и я опря в гърлото на Ровена. Гарет се вцепени, опрял ръце на коленете.
След кратък размисъл втренченият му поглед намери Марлис и спря върху лицето й. Ровена усети как Марлис задиша пресекливо зад гърба й.
— Ти? — попита тихо той.
Марлис отметна глава назад. Презрителното й изражение беше достатъчен отговор.
— И през всичките тези години ме остави да вярвам, че съм го извършил аз?
— Нямах друг избор — отговори тихо Марлис. Ръката й трепна и острието се заби в нежната кожа на Ровена. — Ти си силен. Никой не може да ти стори нищо. Ти си господарят на Карлеон. А аз щях да прекарам живота си в някоя лудница или в манастир.
Умът на Гарет работеше трескаво.
— Ти си убила и Мортимър, нали?
— Той се бе навел над рова. Когато отвори панталона си, просто го ритнах и готово. Не живя достатъчно дълго, за да чуе извинението ми.
Гарет погледна Ровена. На гърлото й се бе очертала тънка червена линия, по рамото капеше кръв. Тя затвори очи.
— Пусни я, Марлис.
Вместо това Марлис я хвана още по-здраво.
— И защо? Твоят меч я наранява по-дълбоко от моя. Ти проля повече кръв от нея, отколкото аз бих могла да пролея до края на живота си.
Гарет направи още една крачка нагоре. Марлис дръпна Ровена назад, докато опря гръб в един бор. Гарет не спря да се изкачва.
— Колко ли си ме мразила…
Чертите й се разкривиха от отчаяние.
— Ти си глупак! Илейн ти причини болка и аз не можах да го понеса. Нима не разбираш? Ти беше единственият, който се държеше мило с мен. Даже когато разруших живота ти, остана добър и милостив. Ти си всичко, което някога съм искала да бъда.
Конският тропот вече се чуваше съвсем ясно. Марлис се огледа панически. В очите на Гарет заблестяха сълзи и той протегна ръка на сестра си.
— Марлис, ела при мен. Аз ще се грижа за теб. Няма да позволя да ти сторят зло.
— Не — отговори твърдо тя. — Върни се. Слез долу, Гарет, и се отдалечи от Фолио.
Острието на камата отново одраска шията на Ровена. Гарет се подчини без колебание. Даже разпери ръце в знак, че се предава, докато Марлис буташе Ровена пред себе си по склона.
Фолио подуши недоверчиво двете жени, но не избяга и им позволи да се хванат за него.
— Искам меча ти, братко — каза Марлис.
Гарет отвори колана си и го хвърли в краката й. Марлис хвана Ровена за косата, с другата си ръка вдигна колана с меча, хвърли го на седлото на Фолио и се метна на гърба на могъщия жребец. Преследвачите на Гарет бяха вече съвсем близо. Марлис се наведе над стройната шия на коня и за момент зарови лице в разбърканите къдрици на Ровена. Горещият й дъх опари ухото й.
— Никога не бих ти сторила зло, малката ми — пошепна дрезгаво тя.
Последва груб ритник и Ровена се озова в топлите обятия на Гарет. Марлис се надигна с нагла усмивка, която улучи Ровена право в сърцето.
— Грижи се добре за нея, братко. Ако чуя, че си станал грубиян, ще дойда да ти поискам сметка.
С тези думи тя завъртя коня в кръг, извади меча и го размаха над главата си. Поклони се подигравателно в посока към преследвачите, нададе боен вик и се понесе към далечния хоризонт. Свободна като рицаря, който винаги е искала да бъде.
— Марлис! — Вятърът отнесе надалеч дрезгавия вик на Гарет. Ровена стисна ръката му.
— Остави я да си отиде, Гарет.
Краката му поддадоха и тя го улови за жакета, но той падна на колене в меката трева. Над тях излетя самотен сокол, издигна се високо в небето и последва Марлис. Скоро двамата бяха само сенки над вълнуващата се трева.
26
Ровена се отпусна в тревата до Гарет и замилва ръката му, шепнейки нежни съчувствени думи. Той се обърна към нея и внимателно попипа тънката червена линия, която загрозяваше шията й.
— Ранена ли си? — попита рязко той.
Ровена поклати глава с трепереща усмивка. Спомни си какво й бе казала Марлис на сбогуване — Гарет със сигурност не беше чул думите й. Той целуна нежно малката рана и плъзна устни към лицето й. Отначало я целуна колебливо, после жадно и собственически, обсипа с целувки брадичката, бузите и носа й. Тя отговори на целувките му, наслаждавайки се на триенето на небръснатата му брада по меката й кожа. Устните им отново се сляха в жадна целувка. Острата миризма на преживяното сътресение ги свърза още по-здраво, а вкусът й беше като нектар. Гарет сложи ръце на раменете й и скри глава на рамото й.