Выбрать главу

— Какво ще правя сега без нея?

Ровена помилва твърдите му гърди.

— Ще продължиш да живееш. Сигурна съм, че тя иска същото.

Устните му се изкривиха в усмивка.

— Ти го казваш така убедено, че ще взема да ти повярвам.

— Всичко е възможно, милорд…

Ровена не можа да завърши изречението. Въздухът се огласи от тропот на копита и тя скри лице на гърдите на Гарет, уплашена, че всеки миг можеха да ги стъпчат. Изведнъж шумът изчезна. В продължение на един дълъг миг не се чу нищо, после започна риене на копита и изтощено пръхтене на коне. Ровена отвори очи и се видя заобиколена от обвиняващи лица. Най-силно беше неодобрението по кръглото лице на Ъруин, който беше възседнал едър сивокафяв кон. Малкият Фреди и големият му брат яздеха далеч по-незабележими кафяви коне. Сър Борис се намести по-удобно на седлото и посегна към навитото въже.

Блейн изпухтя презрително и скочи от седлото на черния си жребец. Гарет закрилнически прегърна Ровена.

Красивият черен пръстен около окото на Блейн подхождаше отлично на цвета на коня.

— Затова ли избяга? — попита сърдито Блейн и разпери ръце. — За да се забавляваш с това достойно за съжаление мило същество на горската поляна? Затова ли трябваше да оставиш дузина трупове в залата ми?

Ровена се вцепени от ужас.

— Не се притеснявай, малката ми — пошепна Гарет. — Припаднали, не мъртви. — Обърна се към Блейн и изрече обвинително:

— Ти си ядосан само защото беше един от тях.

— Прав си, по дяволите! Ядосан съм. Да проснеш в безсъзнание любезния си домакин е признак на крайно лош вкус. Ти наруши всички закони на гостоприемството. Престолонаследникът щеше да припадне от ужас.

— Признак на крайно лош вкус е и да затвориш госта си в килера за подправки.

Блейн кимна мрачно, обърна се и изрита един камък. Отмести поглед към хоризонта и се намръщи.

— Къде, по дяволите, забягна Марлис?

Ровена отвори уста, но Гарет предупредително стисна ръката й.

— Сестра ми не те засяга Блейн. Тя също ти го каза недвусмислено.

— Болезнено недвусмислено. — Блейн сърдито потърка брадичката си. — Може би просто е решила да не гледа как ще те обесят на най-близкото дърво.

Малкият и Големият Фреди се спогледаха угрижено. Ровена се откъсна от прегръдката на Гарет, решена да пренебрегне безмълвните му предупреждения.

— Марлис не отиде доброволно в изгнание, за да продължаваш ти да носиш товара на вината й.

Блейн се обърна рязко.

— Каква вина? — В погледа му блесна интерес. Гарет най-сетне стана и изтупа праха от дрехите си.

Блейн отново претърси с поглед хоризонта. Издиша бавно, по-скоро учуден, отколкото изненадан.

— Значи свадливата малка вещица е убила Мортимър?

— И Илейн — добави твърдо Ровена. Гарет й хвърли мрачен поглед.

Блейн се втурна към коня си. Гарет го настигна с два скока и хвана юздата.

— Къде отиваш?

— Да гоня убийцата.

— За да я обесиш?

Блейн го изгледа с вдигнати вежди.

— Имах предвид по-скоро луксозен частен затвор. Естествено, аз ще съм главен надзирател.

— За съжаление ти отдавна пропусна шанса си да укротиш Марлис. Не вярвам да ти даде още един.

Гарет не се отдръпна нито на сантиметър. Блейн хвърли умолителен поглед към сър Борис, ала старият рицар беше втренчил поглед в ръцете си. Ровена се присъедини към Гарет и също хвана юздата на коня.

Блейн изруга сърдито.

— Би трябвало да те обеся вместо нея, дори и само заради начина, по който се отнесе към тази сладка дама. И не точно за шията.

Ровена пребледня. Гарет я бутна зад гърба си.

— Както и друг път съм ти казвал, Блейн, ако имаш нещо против начина, по който се отнасям с тази сладка дама, можеш да ме предизвикаш на двубой.

— Разбира се, че имам нещо против. Много дори — изсъска Блейн.

Гарет извъртя очи. Блейн вдигна заплашително един пръст.

— Ти я отведе в Карлеон против волята й. Довлече я в Ардендон вързана като пленница. Позволи да бъде отвлечена от една луда убийца. Намирам, че изобщо не се грижиш добре за дамата, уважаеми.

Гарет се прозина с досада.

— И какво сега? Ще ме обесиш ли или ще ме предизвикаш на двубой?

С гъвкаво движение Блейн свали едната си ръкавица и удари Гарет по лицето. Гарет дори не трепна, макар че кожата остави червена следа на челото му.

— Всичко е по правилата — произнесе сковано той. — Кога ще се проведе турнирът?