Блейн се отдалечи на няколко крачки, скрил ръце зад гърба си.
— Който спечели, ще получи лейди Ровена — оповести тържествено той.
Ровена очакваше Гарет да реагира с презрение, да отхвърли категорично това смешно предложеше.
— Позволи ми да уточня условието — отговори вместо това той. — Спечелилият ще получи ръката на лейди Ровена. Ще я направи своя законна съпруга.
— Защо ръката ми? — попита сърдито Ровена. — Защо не главата или крака ми? — И ядно дръпна Гарет за ръкава.
Той усети движението и изрече тихо, без да се обърне към нея:
— Не се притеснявай, любов моя. Блейн не иска съпруга. Със сигурност ще оттегли предизвикателството.
Блейн нахлузи ръкавицата си и кимна.
— Е, добре. Значи дамата ще отиде под венчило.
Долетя още една ръкавица и удари Гарет по слепоочието.
— Аз също ще участвам. — Лицето на Ъруин беше пребледняло, но гласът прозвуча твърдо. — Все пак тя беше първо моя.
Ровена смаяно местеше поглед от единия към другия. Нима всички бяха обезумели?
— Значи решено — засмя се Блейн. — Турнирът ще се проведе утре следобед. Лейди Ровена ще заеме мястото на кралицата на сърцата и красотата. Който падне от седлото, губи.
Ъруин се местеше неспокойно на седлото. Големият Фреди го цапна по рамото и той не посмя да помръдне повече.
Всички се обърнаха и погледнаха изненадано Ровена, която се отдалечаваше с големи крачки. Лицето на Гарет потъмня.
— Какво има, любов моя?
— Вие сте си загубили ума! Поне ти да беше проявил малко здрав разум, Гарет! На нищо ли не те научи Марлис? Жената не е собственост, която купуваш или продаваш. Ако беше убедил Марлис, че я цениш като сестра, а не като част от имуществото ти, може би нямаше да я изгубиш.
Всички я зяпаха слисано, сякаш й бяха пораснали рога и опашка. Големият Фреди упорито се чешеше по главата. Блейн изглеждаше смутен.
— Но вие би трябвало да сте извън себе си от радост, Ровена! Повечето жени биха възприели като най-висока чест, че трима рицари искат да се бият за ръката им. — И погледна към сър Борис, търсейки помощ.
Старият рицар кимна и в очите му блесна мечтателност.
— Кралицата на сърцата и красотата заема място, за което всяка жена в страната й завижда.
Гарет колебливо протегна ръка, сякаш се боеше, че Ровена ще избяга. Гласът му беше съвсем тих, думите — предназначени само за нейните уши.
— Един рицар не може да отхвърли предизвикателството, без да загуби честта си.
Ровена се обърна рязко и мина спокойно покрай коня на Ъруин. Гарет я последва и я хвана за ръката с обичайната си стремителност.
— Аз загубих всичко, Ровена. Не мога да си позволя да загубя и теб.
— Глупости, милорд — отвърна тихо тя. — Вие си възвърнахте онова, което беше най-важното за вас и което сте търсили цял живот — вашата чест. Надявам се тя да ви топли през нощта.
С тези думи тя събра разкъсаните си поли и закрачи през високата трева. Малкият Фреди бързо обърна коня си и я последва. На минаване покрай Гарет направи лек поклон, повече обиден, отколкото почтителен. На устата му заигра нахална усмивка.
— С ваше позволение, милорд.
Гарет изръмжа и махна с ръка. Малкият Фреди последва сестра си. Гарет не изпусна от очи Ровена, когато тя се качи на коня зад брат си, без да промени гордата си поза. После разтърка пулсиращите си слепоочия.
Блейн приятелски сложи ръка на рамото му.
— Жени! Прекрасни същества, но дяволски тайнствени.
— Какво ще кажеш да насиня и другото ти око?
Блейн бързо се отдръпна назад. По знак на сър Борис групата потегли обратно към Ардендон. Блейн и Гарет възседнаха черния жребец, стараейки се да избягват всеки телесен контакт. Ъруин яздеше зад тях и се молеше и кръстеше на всяка крачка, треперещ от страх.
27
Гладката кожа, намазана с восък, се изплъзна от ръцете на Ъруин. При четвъртия опит най-сетне успя да закопчее тежкия нагръдник — само за да открие, че беше сложил задната страна отпред. Сигурно никой нямаше да забележи, ако сложеше и шлема на обратно. Изтри запотеното си чело и се замисли каква лудост го беше накарала да предизвика сър Гарет на двубой. По дяволите красотата на Ровена.
Бившата му годеница изглеждаше толкова крехка и възхитителна, когато се бе вкопчила в сър Гарет, с черната линия на нослето и разкъсаната рокля. Това му напомни за миналото, когато се биеха всеки ден. За нещастие бе забравил, че не той, а тя печелеше всяка битка, докато той пищеше за милост като набучено на шиш прасенце. Беше забравил и острия й език, докато тя не хвърли в лицето на сър Гарет рицарския кодекс на честта — образно казано.