Той отвори отново нагръдника и с голяма мъка го обърна обратно. Отпусна се на пода и докато се опитваше да затегне връзките на панталона, за стотен път съжали, че бе прогонил Големия Фреди. Не можеше да понесе братовчед му да види треперещите му ръце. Не можеше да понесе и сълзите, които капеха от очите на едрия момък всеки път, когато си мислеше, че Ъруин не го вижда. Кожената връзка се скъса, той я захвърли настрана и изруга. Заподскача на един крак до пейката и вдигна изплетения от железни халки подшлемник. Потръпна от студенината му и го нахлупи на главата си. Олюля се под тежестта му и прокле на ум рицаря, който прояви великодушието да му го заеме.
Протегна шия като костенурка, опипвайки около себе си за сребърния шлем и стараейки се да не загуби равновесие. Точно когато го сложи на главата си, някой го цапна отстрани по врата.
Ъруин се изпъна като тетива, в следващия миг падна като камък на пода. Шлемът се удари със звън в перваза на камината.
Две нежни ръце свалиха внимателно шлема и положиха главата му върху мека възглавница. За съжаление той не усети нищо, тъй като беше изпаднал в благословено безсъзнание. Същите ръце махнаха от главата му и плетения подшлемник, след това свалиха бронята, кожения панталон и късия жакет, докато остана само по долни гащи. След кратко колебание двете ръце свалиха и тях и ги хвърлиха върху купчинката дрехи.
Ъруин се претърколи настрана и промърмори нещо за ягодов мармалад. Изобщо не чу как резето на вратата падна и щракна зловещо.
— Излезте напред, рицари, излезте напред!
Пронизителен тромпетен сигнал отекна във въздуха и потече като злато. Без да става от стола си, Гарет вдигна завесата на палатката си. В сумрачната вътрешност се образува златен триъгълник. Поканата на херолда не беше за него. Като доказателство за способностите си на домакин Блейн беше издигнал за една нощ редица палатки и трибуна, за да настани удобно гостите си, и им бе осигурил разнообразни развлечения.
— Ако Ричард имаше такива добри командири, ордите на Саладин щяха да бъдат победени в една-единствена битка — изрече тихо той.
— Без съмнение, езичниците щяха да пукнат от смях — отговори приглушен глас.
Гарет изръмжа нещо в знак на съгласие. Пътуващи артисти и акробати, преоблечени като рицари, излязоха от една палатка на ивици и започнаха да се премятат и да подскачат. Той пусна отново платнището, доволен да седи в полумрака. В краката му лежеше стройно момче, което сякаш беше без глава.
Гарет дръпна момчето за глезените и главата на Малкия Фреди отново се върна в палатката. Оръженосецът му гледаше мрачно.
— Нямаш причини да пълзиш по корем, момче. Можеш да излезеш навън и да погледаш.
Малкият Фреди отупа праха от дрехите си и се нацупи.
— Нали трябва да се грижа за вас. Така ми заповяда Ровена.
— И защо? Ти ме мразиш почти колкото тя.
— Не е точно така.
Гарет не можа да намери отговор. Стана и направи няколко крачки в палатката. Плетената му ризница подрънкваше при всяка стъпка. Още от разсъмване беше на крака, в пълно бойно снаряжение. Пред палатката проехтя шумен смях. Той се обърна рязко и се отдръпна навътре. Малкият Фреди сложи стола, освободен от господаря му, на входа, за да може да наблюдава веселите номера на артистите. От време на време се смееше и ръкопляскаше. Гарет посегна да помилва русата му глава, но в последния момент оттегли ръката си. Пръстите му се разтрепериха от спомена за коприненомеките руси къдрици в ръката му и сърцето му се изпълни с отчаяние.
— И какво друго ти каза сестра ти тази сутрин? — Думите му прозвучаха по-остро, отколкото възнамеряваше.
Фреди вдигна рамене.
— Отказа да изпълни молбата ви за залог или някакво късметче за копието ви.
Смеховете навън заглъхнаха. Зрителите очакваха с нетърпение турнира. Гарет се обърна към изхода. Малкият Фреди скочи от стола и набързо провери вещите на господаря си. Гарет не бе оставил нищо в замъка. Смяташе да победи набързо в този смешен турнир, да вземе дамата на сърцето си и да си замине. Сведе глава, малкият Фреди се надигна на пръсти и нахлузи над ризницата му черна туника. Гарет остана неподвижен, докато момчето стегна кръста му със сребърен колан. Не носеше меч. Единственото му оръжие щеше да бъде копието, което чакаше отвън. Острието му беше увито в платно, за да се избегнат наранявания.
Отново прозвуча сигнал на тромпет и зрителите замлъкнаха почтително. Малкият Фреди донесе шлема на Гарет, но колкото и да се надигаше на пръсти, не успя да го сложи на главата му. Усмихна се извинително, покатери се на стола и нахлупи шлема на главата на господаря си. Гарет вдигна наличника.