Отново подадоха сигнал и той почувства как пулсът му се ускори.
Вместо пътуващи артисти и акробати, този път от палатките излязоха двама рицари и се запътиха един срещу друг по пистата. След горещия, задушен въздух в палатката свежият вятър за момент замая Гарет. Слънцето го заслепи. В продължение на един дълъг миг не можа да види нищо, освен тъмни очертания върху кадифенозелена основа. Метна се на седлото на черния боен жребец, предоставен му от Блейн, и си пожела Фолио да беше тук.
Лека-полека контурите на света наоколо станаха по-ясни. Възвишението край турнирната площадка беше осеяно с разноцветни палатки. По края на самата турнирна площадка бяха издигнати павилиони, украсени с червени и зелени панделки. Седящите в тях гледаха напрегнато към пистата. За момент плющенето на пъстрите знамена беше единственият шум.
В следващия миг от най-далечния павилион се надигнаха викове и се понесоха като вълна през редиците. Крака затропаха в хор и павилионите затрепериха. Зрителите заръкопляскаха въодушевено. Малкият Фреди хвърли копието на Гарет и рицарят го улови ловко във въздуха. Едва тогава забеляза, че всички лица бяха обърнати към него. Одобрителните викове и аплодисментите бяха за него. Изправени на крака, жените и мъжете изразяваха почитта си към сър Гарет Дьо Креси, мрачния господар на Карлеон. Никой не обърна внимание на домакина на турнира, който тъкмо се качваше на коня си в другия край на полето.
Новината за невинността му се бе разпространила като огън по страната и сега всички искаха да поправят злото и справедливостта да победи. Гарет леко смушка коня и гордото животно тръгна в лек тръс напред, докато стигна до главната трибуна. По дървените пейки бяха насядали пъстро облечени дами и размахваха кърпи и панделки.
Гарет беше чакал този миг двадесет години, но сега, когато той най-после настъпи, аплодисментите на благородниците звучаха в ушите му кухо и празно — както беше празно мястото на кралицата на сърцата и красотата. Цветовете на дамите бяха прекалено ярки, гласовете им — прекалено пронизителни. Слепоочията на Гарет запулсираха болезнено. Той обърна коня си и се върна към своя край на полето. Под шлема му отекваше злобен шепот: „Ти спечели най-скъпоценното, което се опитваше да постигнеш през целия си живот — твоята чест.“
Единственото му желание в този миг беше да види русата коса на Ровена, позлатена от слънчевата светлина. Да открие стройната й фигура зад дървения парапет, да види усмивката, вдигнатата ръка, с която го окуражаваше. Беше преживял много двубои през живота си — понякога смъртоносни. Всеки път разчиташе на гордостта си, дълбоко в себе си знаеше, че правото е преди силата, все едно вярваха ли му или не. Знаеше, че под мрачната му външност се криеше момчето, което бащата беше възпитал като човек на честта. Днес, преди най-важния турнир в живота си, се чувстваше празен и нещастен. Нямаше какво да доказва на зрителите. Единственият човек, на когото трябваше да докаже нещо, беше Ровена, а той имаше чувството, че започва по най-лошия възможен начин.
Блейн се местеше неспокойно на седлото. Сър Борис, избран за сенешал на турнира, насочи коня си към средата на пистата и предизвика нови въодушевени викове. Слънчевата светлина позлатяваше златото на тромпетите. Прозвуча сигнал с фанфари. Гарет притисна бедра към сатенената покривка на гърба на коня.
Сър Борис заговори с дълбокия си глас:
— В името на бога и на свети Архангел Михаил…
Той млъкна изведнъж, когато Гарет вдигна ръка. Рицарят се приведе напред и пошепна нещо в ухото на пажа си. Малкият Фреди светкавично изчезна в палатката. Блейн направи някакво движение, което Гарет не можа да разбере. Някои от зрителите се изсмяха подигравателно. Малкият Фреди дотича при господаря си и му подаде нещо. Гарет го завърза на дръжката на копието си. Одобрително мърморене премина през множеството, когато хората видяха финия копринен шал с цвят на праскова. Зрителите не знаеха, че шалът беше взет тайно от Ровена. Тя никога не би му го дала доброволно — даваше му само себе си. Той не посмя да се отдаде на спомените, предизвикани от тази мисъл, а бързо даде знак на сър Борис, че е готов.
Старият рицар се покашля и започна отначало:
— В името на бога и на свети Архангел Михаил, турнирът да започне!
Херолдите отговориха в хор:
— Изпълнете своя дълг, благородни рицари!
Всички напуснаха пистата, за да направят място за двубоя. Гарет спусна наличника си. Светът се смали до тясна ивица — в края й беше противникът. Той сведе копието и вдигна щита си. Кръвта забуча в ушите му.
Златни шпори се забиха в хълбоците на конете и добре обучените животни се стрелнаха напред в равномерен галоп. Изпод копитата хвърчаха парчета земя. Гарет се приведе над шията на жребеца си и се приготви за идващия сблъсък.