Въпреки цялата бъркотия Гарет стигна пръв при Ровена. Скочи от коня си, забравил за победата, и я улови в ръцете си, когато падна. Положи я внимателно на земята и безпомощно погледна кръвта, останала по гривата на белия жребец.
Положи главата й в скута си и златните къдрици се разпиляха по краката му. Сините и очи погледнаха в неговите, замъглени от болка. Тя вдигна ръка и очерта с един пръст брадичката му. Устните й оформиха нежна усмивка.
— Сега съм свободна, милорд. Сама спечелих себе си.
Очите й се затвориха и тя загуби съзнание. Един заблуден порив на вятъра подхвана разкъсания воал от покрива на трибуната и го понесе високо във въздуха, докато остана само мъничка прасковена точка в синьото небе.
28
Големият Фреди държеше главата на Ровена над ръба на леглото. Силните му ръце излъчваха спокойствие и утеха. Пръстите му притискаха челото й, докато тя повръщаше оскъдното съдържание на стомаха си. Лицето й беше посивяло, влажните мигли лежаха като удавени паячета върху хлътналите бузи. Блейн протегна ръка към нея, но Гарет застана между него и леглото и го бутна към вратата. Големият Фреди внимателно положи безсилното тяло на Ровена обратно в леглото. Блейн и Гарет излязоха, следвани от Малкия Фреди.
Гарет се изкачи на най-близката бойница, залови се за парапета и задиша дълбоко и равномерно, за да се успокои. Накрая изтри устата си с ръкав и се обърна, за да се върне в стаята на Ровена. Блейн го задържа.
— Трябва ти почивка. От три дни не си спал. Иди да си починеш.
Гарет блъсна ръката му.
— Може би не й остава много. Тя има нужда от мен. Не мога да я изоставя точно сега.
— Големият Фреди се грижи добре за нея.
Гарет блъсна приятеля си и се запъти към стълбата, като леко се олюляваше. След минута обаче се обърна рязко и отново пристъпи към парапета. Облегна се на каменния зид и вдигна лице срещу хладния дъжд. Когато затвори за миг очи, под тях се очертаха черни кръгове. Блейн застана до него и двамата останаха дълго така, заслушани в ритмичното плискане на водата в близкия улук.
— Не е лошо, че повръща — проговори тихо Блейн. — Лекарят каза, че по този начин ще изхвърли отровата от раната. Това увеличава шанса й да оцелее.
— Ами гърчовете? И те ли са добри за нея? Снощи трябваше да се хвърля върху нея и да я затисна с цялата си тежест, за да не падне от леглото. Ами треската? И тя ли е добра? Ами студените тръпки? А кошмарите? — Гласът му се пречупи и той сведе глава. Вятърът носеше дъжда над бойниците и го изливаше право върху главата му. Косите му залепнаха на челото.
Когато Блейн не отговори, Гарет мина покрай него и се запъти обратно към стаята на Ровена. Блейн го последва. Малкият Фреди остана до парапета, загледан в сивите мъгли, които забулваха близките планини. Откакто отнесоха ранената Ровена в замъка, Блейн не се отделяше от приятеля си. Никой не знаеше какви тъмни тайни бяха споделили двамата мъже през първата нощ, докато бяха затворени в стаята при Ровена. Единственото, което се чуваше отвън, бяха гласовете им, надпреварващи се в разгорещен спор, и ехото на дрезгаво хълцане. В края на нощта се чу дори трясък, сякаш някой се удари във вратата.
Дойде утрото и Ровена беше още жива. Гарет не позволи на свещеника да прочете молитвата, която щеше да осигури на душата й безпрепятствено пътуване към чистилището. Лордът на Карлеон бе решил, че Ровена ще живее. И тя оцеля. Без да съзнава какво прави, Малкият Фреди зашепна молитвата за спасение, която смяташе, че отдавна е забравил. Когато не можа да си спомни последните думи, претърси с поглед сивото небе и извика към бога да признае дълбочината и безусловността на любовта, която Гарет изпитваше към сестра му, и да се смили над всички тях.
Малкият Фреди седеше на прага и милваше жълтото куче в скута си. Гарет намокри с вода чиста бяла кърпичка и капна няколко капки върху сухите устни на Ровена. След треската, която я разтърсваше през нощта, сега кожата й беше бледа и хладна.
Скулите й бяха силно изпъкнали, някога розовите бузи бяха хлътнали и посивели. Гарет повдигна главата й и я настани удобно. Превръзката на рамото й беше чиста и суха. Той оправи възглавниците със свободната си ръка и внимателно я положи обратно в леглото.
В този миг срещна погледа на две ясни сини очи и дъхът му спря. Устните се извиха в безсилна усмивка.
— Благодаря, милорд. — Гласът й се пречупи и тя се закашля мъчително. Цялото й тяло се разтърси.
След пристъпа на кашлица Ровена се отпусна безсилно. Гарет се наведе и погледна изпитателно в лицето й. Тя отвори отново очи, грамадни и блестящи на бледото лице.