— Гарет?
Погледът й беше изпитателен, неумолим. За да го избегне, Гарет взе гребена и се опита да среши загубилите блясъка си къдрици, разпрострени на възглавницата.
— Кажи, любов моя.
— Много ли ми се сърдиш?
Усмивката отне остротата на отговора.
— Бесен съм.
— Прости ми.
Гребенът спря насред движението, когато тя обърна глава настрани и устните й докоснаха китката му.
Той нави един светъл кичур на пръста си, стегна го толкова здраво, че косата се вряза в плътта му. Ровена се прозя и сгуши глава във възглавницата. За първи път от много дни насам дишането й беше равномерно.
Къдрицата падна от ръката му. Гарет стана и излезе от стаята. Прекрачи през момчето и кучето, без да забави ход. Изкачи се на бойницата, седна на тясната стълба, скри лице в ръцете си и заплака безмълвно.
Когато вратата на голямата стая в главната отбранителна кула се отвори с трясък, Блейн скочи и отпрати сенешала си с рязко движение на главата. Възрастният мъж изпусна пергаментите, които тъкмо навиваше на руло, и побърза да мине покрай едрия рицар с хлътнали бузи, застанал на прага. Гарет носеше жакет и плетена ризница. На колана му висеше широк меч. Блейн скръсти ръце под гърдите си, очаквайки най-лошото.
Торбичка със злато профуча във въздуха и падна със звън на дъбовата маса пред него. Блейн я погледна намръщено.
— Няма нужда да ми плащаш за престоя. Ти си мой гост.
— Това не е за теб, а за Ровена.
Блейн се отпусна и му хвърли торбичката обратно.
— Тогава й я дай сам.
Гарет хвърли торбичката отново на масата, опря се с две ръце на рамката на вратата и проговори бавно и отчетливо.
— Аз няма да бъда тук.
Между веждите на Блейн се вдълба тънка бръчица. Той развърза шнуровете на торбичката и надникна вътре. Очите му се разшириха от изненада.
— Това е значителна сума.
— Достатъчна.
Блейн се ухили.
— Достатъчна да се купи цяло графство.
— Каквото иска.
Блейн се настани удобно на стола си и вдигна крака на масата.
— Това ли искаш?
— Тя спечели свободата си. Зестрата ще й позволи да си намери мъж, какъвто наистина иска. — Гарет помълча малко и добави: — Или да живее спокойно без мъж.
Блейн отново се ухили и огледа с преувеличено внимание коленете си.
— Даваш ми злато за нея, но не искаш да ми я повериш.
— Бих бил глупак, ако го направя. Но ти поверявам брат й. Тук има достатъчно злато, за да получи момчето добро възпитание.
Блейн вдигна подигравателно едната си вежда.
— Нима искаш да го направя като мен?
— О, небеса, не! Искам да го възпиташ по образеца на баща си.
Блейн внимателно приглади пергамента на масата. Гарет се вгледа изненадано в чертежа.
— Но това са отбранителни кули…
Блейн вдигна рамене.
— Няколко стари рисунки на баща ми. Смятам да укрепя Ардендон.
— Залата ти е пуста…
— Пратих гостите да си вървят по пътя. С покана за майския празник, естествено.
В очите на Гарет светна усмивка.
— Естествено. — Стисна рамото на Блейн в приятелски поздрав и се запъти към вратата.
— Гарет?
Рицарят спря колебливо и се обърна.
— Какво да й кажа, като се събуди и попита за теб? Сигурен съм, че точно така ще стане.
Гарет устреми тъмните си очи в лицето му.
— Кажи й, че не съм достоен за нея. Нямам право да мисля нещо друго.
Беше вече на прага, когато Блейн произнесе тихо и ясно:
— Ти и проклетата ти гордост.
Тези думи отново го накараха да се обърне.
— Точно така. Проклетата ми гордост. Тази гордост, която едва не я уби. — Гласът му омекна изведнъж. — Няма да допусна това да се случи още веднъж.
Гарет кимна и остави приятеля си, който се взираше в чертежите на масата, без да ги вижда. Мина покрай нишата, в която се беше скрил малкият Фреди, и момчето излезе от сянката точно когато бившият му господар изчезна в снопа от слънчеви лъчи, които нахлуваха през отворената врата.
За момент Малкият Фреди се вцепени, стиснал ръце в юмруци, после се затича към стълбата. Мина по тесния коридор, изкачи още една стръмна стълба. Накрая влезе в дълъг, виещ се коридор. Дишаше накъсано, но успя да стигне до тежката врата. Вдигна с мъка желязното резе и най-сетне излезе в покритата галерия на върха на кулата. Вятърът издуха сълзите от парещите му очи. Пръстите му се вкопчиха в стопления от слънцето парапет.
Далече под него от обора излезе едър жребец. Тъмно облеченият рицар взе поводите и обърна гръб на Големия Фреди, който безсилно се свлече по стената на обора.