Приведе се и тихите му думи отекнаха ясно и разбираемо в цялата зала:
— Ако още веднъж чуя тези думи от устата ти, те ще ти бъдат последните.
Гарет напусна залата с дълги крачки и гостите страхливо отстъпиха от пътя му. Ровена тръгна след него, без да знае дали трябваше да го последва, но спря, когато той стигна при жената с очи на сърна. Посегна безмълвно към ръката й, тя стана и се запъти с него към стълбата, като хвърли тържествуващ поглед към гостите в залата. На първата площадка Гарет спря и претърси помещението с поглед, докато откри Ровена, готова да го последва, ако й дадеше знак.
Той й кимна, но тя не разбра дали това беше предупреждение или одобрение. После изчезна с дамата на горния етаж.
Един кискащ се паж си проби път между гостите, помогна на Мортимър да стане и с дръзки жестове изтупа прахта от дрехите му. Присъстващите се разотидоха, като описваха дъга около счупената лютня. Без музика нямаше танци и празникът приключи. Онези, които още можеха да се държат на краката си, се прибраха в квартирите си в замъка или излязоха навън в нощта. Другите се увиха в наметките си и налягаха по пейките, масите или направо на пода. Едно дребно русо хлапе избута чиниите и купите от един ъгъл на голямата маса и се сви на кълбо на освободеното място. Ровена се вгледа в сладкото му лице и с копнеж се запита какво ли правеше сега малкият Фреди. Помилва препълнения си корем и се сви в ъгъла, като събра малко тръстика, за да й послужи за възглавница.
Неволно си припомни мъжа и жената, които беше видяла на влизане. Представата, че в този момент прелестното личице на лейди Алис се кривеше по същия начин, извика усмивка на устните й. Още по-трудно й беше да си представи как Гарет грубо набучва жената на копието си като уловен бръмбар. Даже свинете в Ревълууд, когато семейството й още притежаваше свине, показваха повече финес в размножаването си. Отново я заля вълна на носталгия. Когато едно жълто куче се настани до нея и я близна по нослето, тя го прегърна и потъна в дълбок сън.
Докато се изкачваше по стълбата, Гарет усещаше ръката на Алис в своята — студена и недействителна. Песента на Мортимър още звучеше в ушите му, рефренът го подиграваше. В очите на Алис светеше любопитство. Сигурно и тя чуваше песента. Той пусна ръката й без предупреждение, но тя нямаше време да го укори, защото вратата на стаята беше точно пред тях.
Когато влязоха, пажът с детско лице и зачервената слугиня, които бяха заели стаята в отсъствие на господарите, побързаха да се оттеглят, хихикайки смутено. Смехът им огласи коридора и Гарет бързо затръшна вратата. После смъкна смачкания чаршаф от матрака. При този акт на трудно потискано насилие по гърба на Алис пробягаха студени тръпки, които задълбочиха радостното й очакване. Гарет изпита лошо предчувствие.
Тя се плъзна към него като листо, отронено от вятъра. Той я хвана здраво за ръката и я привлече към себе си. Устните й се разделиха жадно и го всмукаха в езеро от пламтяща лава. Даже когато тялото му реагира, той се запита колко от жените, които влизаха в леглото му, го правеха, защото бяха любопитни дали слуховете, които се носеха за него, отговарят на истината.
Внезапно Алис се отдръпна, очите й потъмняха, в зениците им светна подкана. Пръстите й се вкопчиха като нокти на птица в кожените му ръкавици и ги свалиха от ръцете му.
В паметта му се събуди неприятен спомен. След като погреба Илейн, месеци наред страдаше от кошмари. Много пъти сънува как гниещото й тяло влиза в залата и костеливите пръсти драскат по вратата му. Будеше се окъпан в пот, с вик на уста, треперещ от страх.
Отново привлече Алис към себе си и зарови лице в меката й шия, за да прогони спомена. Силните му пръсти милваха горната част на тялото й под плътния брокат.
Очите му внезапно се отвориха — изведнъж, без да го иска, си бе припомнил нещо друго в ръцете си, също така топло. Спящото момиче на път към замъка. Тялото й, крехко и топло, се гушеше в неговото. Главата й почиваше на ръката му и мекият й дъх проникваше през халките на ризницата му като лек пролетен вятър. Тя беше толкова млада, че той се почувства стар, пленник в прегръдките на една жена, която почти не познаваше. Отново видя пред себе си момичето, което стоеше в средата на залата, скрило под шапката тежките си златни коси. Тя изглеждаше по-достойна и по-изискана от пияните гости, само очите издаваха, че й липсва самоувереност. Те бяха устремени към него, сякаш волята му можеше да предугади мислите й. Споменът за момичето предизвика неловкост. Дали Ровена щеше да избяга или бе решила да се вслуша в предупреждението му? Случайната му среща с баща й беше предопределена от съдбата. Твърде дълго я беше търсил, за да я изгуби сега.