Алис простена под устните му, пръстите й се плъзнаха към слабините му и със сръчност, която издаваше дългогодишен опит, започнаха да го милват. Гарет издаде дълбок стон и се посвети на удоволствието. Смъкна шапчицата от главата й и дългата й коса го обгърна като златен облак.
Ровена се събуди изведнъж, когато твърда ръка затисна устата й. Тя не се уплаши и светкавично посегна към ножа си. Ръката й остана празна, затова пък нападателят бръкна грубо под одеждата й.
— Ако ти си момче, сладък пажо, значи аз съм благородна девица или весталка — прошепна плътен глас до ухото й. Догарящият огън не й позволи да види лицето на непознатия. Ръката му се спусна по гърдите й, слезе надолу към панталона и изведнъж я сграбчи грубо между краката. Паниката прогони сънливостта й и Ровена започна да се отбранява сериозно. Триумфалният вик на мъжа заглъхна изведнъж, когато юмрукът й улучи гладко избръснатата му брадичка. Той хвана китката й и я изви болезнено.
— Проклятие, момиче, може да се биеш като момче, но се кълна, че преди да е свършила нощта, ще бъдеш много щастлива, че не си се родила момче.
Горещият му дъх, вонящ на ейл, я удари в лицето. Мокри, жадни устни затвориха устата й. Тя стегна коляно с намерение да го изрита в слабините, но срещна само въздух, защото в същия момент над тях се надвеси тъмна сянка и тежестта на мъжа внезапно изчезна. Тя седна и шумно пое дъх. Шапката й падна и златните къдрици се разпиляха по гърба. Приглади кичурите, паднали над очите й, и видя как Гарет е притиснал към стената домакина сър Блейн и е опрял нож в гърлото му.
В това неудобно положение Блейн изобщо не се опита да се отбранява.
— А ти какво очакваше, приятелю? Нима повярва, че съм толкова пиян, та да я сметна за момче? Тази прекрасна уста наистина е създадена да служи на някой рицар, но не като паж, в никакъв случай.
Ровена предпазливо докосна устните си и се учуди колко горещи и подути бяха.
Гарет беше захвърлил обкованите с желязо кожени ръкавици. Мускулите на ръката му се открояваха като възли под къдравите черни косъмчета.
— Няма да досаждаш на дамата. — Камата в ръката му не се отдръпна нито на сантиметър.
Блейн присви очи.
— Щом не си предложил на тази… тази дама по-добра защита, а си я оставил да спи сама в залата ми, как смееш да ме обвиняваш, че й предлагам закрилата си?
— Ти й предлагаш много повече от закрилата си. Ако твърдиш, че не се грижа достатъчно за своя паж, това означава ли, че ме предизвикваш на двубой, приятелю?
Блейн извърна поглед. На бузата му затрепка мускулче. Усмивката на Гарет беше безрадостна.
— Така си и мислех. — Той пусна Блейн и прибра камата си. — Хайде, бъди добър и си потърси удобно легло. Така постъпват всички почтени пияници. Страхувам се, че разочаровах Алис. Може би тя ще прояви готовност да излекува наранената ти гордост.
Блейн се насили да се усмихне разкаяно и потърка брадичката си.
— Предлагам да се въоръжиш по-добре, преди да отведеш момичето горе. Малката е много войнствена.
— Знам. Видях всичко.
Гарет хвана Ровена за ръцете и я изтегли да стане. Тя нямаше друг избор, освен да го последва. Когато стигнаха до изхода на залата, Ровена се обърна. Блейн гледаше след тях. Усмивката беше изчезнала от лицето му и в очите му светеше чувство, което многократно надвишаваше пиянския гняв.
3
Стълбата беше твърде къса. Преди да осъзнае какво я чака, Ровена стоеше в средата на скромна спалня и нервно мачкаше шапката си. Вратата се затвори с трясък. Тази нощ никога ли нямаше да свърши? Тя се опита да не трепери, когато Гарет помилва бузата й с два пръста.
— Причини ли ти болка?
Тя поклати глава.
— За какво ме доведохте тук, за да се възползвате от мен ли? — Беше толкова изтощена, че допусна да изрече истинските си чувства. Мъжът се изсмя презрително и й обърна гръб.
— Велики боже, не! Нямам никакво желание да се забавлявам с мръсни хлапачки от блатата.
Ровена отвори уста да му обясни, че точно този следобед се беше окъпала в бистрия поток, но бързо я затвори. Ако сладката, чиста земя на блатото щеше да я спаси от вниманието на високопоставения сър Гарет и приятелите му, тя беше готова да се откаже завинаги от къпането.
Без да я погледне, Гарет свали туниката си през главата. Широките му рамене бяха покрити с плетеница от бледи белези. Ровена неволно се запита кой ли белег е бил предназначен за краля.
— Не е чудно, че изглеждате така — изрече като на себе си тя. — Тази вечер предизвикахте на двубой всички с изключение на мен.