Гарет се обърна с блеснали очи. Къдрави тъмни косъмчета покриваха гърдите му. Ъглите на устата му се повдигнаха и образуваха нещо, което при не толкова добре владеещ се мъж би било развеселена усмивка. Едва сега Ровена разбра, че бе изрекла мисълта си гласно. Бързо се отпусна на стария килим пред камината и започна да плете косите си с неспокойни движения.
Гарет се изтегна на леглото и матракът падна почти до пода. Тъмната му глава се появи над дървената табла.
— Но никой не прие предизвикателството ми, нали?
— Толкова ли сте добър?
Той се изтегна по гръб на леглото и изръмжа нещо, което Ровена прие като съгласие. Като забеляза, че само разваляше косата си, се отказа от безнадеждното начинание. Колко й липсваха сръчните ръце на малкия Фреди! Тя въздъхна, легна на килима и се уви хубаво в наметката си. Липсваше й и топлата козина на кучето от залата. Замаяна от случилото се през деня, тя затвори очи. В следващия миг върху й падна тъмна сянка.
Гарет стърчеше над нея и Ровена спря да диша. Ей сега щеше да затвори устата й със силната си ръка, да притисне твърдите си устни в свивката на шията й… Ала нищо такова не се случи. Той й хвърли едно одеяло и й подаде камата си.
— Ако някой се опита да ти досажда — включително и аз, — използвай я.
Без да мигне, Ровена се взря в тъмните очи. След секунди леглото изскърца отново и Гарет изчезна от полезрението й. Тя зачака мълчаливо да чуе равномерното му дишане — сигурен знак, че е заспал, — но дълго време не чу нищо. Накрая заспа, стиснала в десницата си дръжката на малката кама.
Когато се събуди, Ровена беше сама в обляното от утринното слънце помещение. Тя стана, протегна скованите си крайници, разтърка очи. Пухената завивка се свлече в краката й. Смачканите чаршафи на празното легло бяха единственият знак, че някой го е използвал. Тя се огледа виновно, после с доволна въздишка се отпусна на мекия дюшек. Не помнеше преди колко години бяха продали и последното легло в Ревълууд. Сега всички спяха на стари сламеници в голямата зала. Претърколи се по корем и зарови лице в меката възглавница. С лекота се намести в отпечатъка на едрия мъж, който беше спал в леглото преди нея. Вдъхна дълбоко миризмата на кожа и гъши пух, претърколи се отново по гръб и се залюля, като се смееше от радост. Дървената рамка изохка протестиращо, но Ровена изобщо не й обърна внимание и продължи да се люлее, докато вратата се отвори.
Гарет застана на прага с чифт мокри панталони, преметнати на ръката му. Ровена моментално спря, но дюшекът под нея продължи да се люлее още цяла минута. Изражението на Гарет не издаде какво мисли, но Ровена за първи път в живота си се запита как ли изглежда в този момент. Опипа смутено главата си и откри полусплетена коса, още повече разрошена от съня.
Тя се опита да се усмихне.
— Добро утро, сър. Очаквам да чуя какво трябва да направя за вас.
Той вдигна вежди и затвори вратата. Ровена прехапа устни.
— Искам да кажа, като ваш паж, милостиви господарю. — Тя се плъзна от леглото, стараейки се да изглежда непринудено. — Седя тук и ви чакам, за да ви обслужа като паж. Разбира се, трябва да ми кажете какво да направя. — Ровена смутено изкриви лице и за миг се замисли дали не беше по-добре да даде обет за мълчание. Запъти се да вдигне одеялото от килима, но той й препречи пътя.
— Камата ми, моля. — И й протегна ръка.
— Тъкмо щях да я взема.
— Точно от това се опасявах.
Гарет отстъпи настрана и на минаване тя се докосна до него. Наведе се и затърси камата в гънките на завивката. Бутна я в ръката му и бързо се отдръпна назад. Гарет я мушна в ботуша си и се наведе да вземе останалите си вещи.
— В последната стая в края на коридора ще намериш ведро с топла вода. Вярно е, че е от вчера, но въпреки това можеш да я използваш.
Ровена равнодушно поклати глава.
— Не, господарю, нямам нужда. Къпах се миналия месец.
Гарет рязко вдигна глава и тя трябваше здраво да стисне зъби, за да не сведе очи пред заплашителния му поглед. Наистина ли едва вчера се беше окъпала в хладната, шумяща вода на потока, а после дълго лежа под топлото слънце, за да изсъхне? Този тиран никога нямаше да узнае това.
Гарет промърмори нещо неразбираемо и сръчно завърза кожените си ръкавици, после очаквателно й протегна ръце. Ровена моментално отстъпи назад, докато коленете й се удариха в ръба на леглото.
Гарет се покашля. От лъскавите ръкавици висяха кожени ремъци.
— Би ли била така добра да ги завържеш? — помоли той, олицетворение на измъчено търпение.
Ровена се приближи бавно. Истинският паж помагаше на господаря си да се облече, нали? Но какво трябваше да направи сега? Езичето й се подаде между устните, докато се опитваше да върже твърдите ремъци на здрав възел. Два пъти завърза палеца си, а третия път — малкия си пръст и кичур коса, заплела се между ремъците. Гарет изръмжа нещо неразбрано и издърпа ръката си.