— Тъй като не искам да загубиш всичките си пръсти и разкошната си коса, ще си намеря друг да свърши тази работа.
Ровена скри ръце зад гърба си и преплете пръсти. Гарет нетърпеливо навлече плетената ризница.
— Остани тук и ме чакай. Ще ида да намеря Блейн, за да му благодаря за гостоприемството. После потегляме.
Ровена си припомни тежката ръка между бедрата си и веднага си представи няколко начина, по които можеше да благодари на Блейн за гостоприемството — в повечето основна роля играеше грамадният боздуган на баща й. Тя се опита да скрие злобните си мисли, като си даде вид, че е заета да прибира разбърканите коси под шапката си. Когато Гарет излезе, тя вече седеше на леглото, скръстила ръце в скута си.
Чакането бързо я изнерви. Освен това мъничката искра в стомаха й много бързо се превърна в истински пожар. След като снощи се беше нахранила до насита, тя веднага разбра, че искрата беше глад. Толкова дълго беше живяла с това усещане, че то беше станало нормално за нея.
Кръстоса крака, след малко скочи и се заразхожда из стаята. Пи малко вода, изхвърли останалата през прозореца и пак седна. Парещата дупка в стомаха й се уголемяваше с всяка минута и заплашваше да я погълне.
Ровена отвори вратата и огледа коридора, после се измъкна навън. Беше по-рано, отколкото бе предположила. По стълбите лежаха неподвижни фигури в най-различни стадии на съня или пиянството. Ровена с мъка си проправи път между тях и слезе в рицарската зала. Един мъж се опита да я хване за глезена, но тя му се изплъзна сръчно, след което той изръмжа, уви се в наметката си и продължи да хърка.
Най-сетне Ровена се добра до масата, която под ярката светлина на утрото изглеждаше не по-малко изкусителна, отколкото под мътната светлина на факлите.
Когато след малко Гарет слезе шумно по стълбата, Ровена се обърна уплашено. Той спря изведнъж и се облегна на стената. Ровена разбра по изражението му, че е бил в празната им спалня. Като си представи колко се е стреснал от отсъствието й, в очите й светна злобно задоволство, но изчезна още преди Гарет да прекоси морето от налягали по пода мъже и жени. Тя се възползва от отклоненото му внимание, мушна ръце под масата и размаза малко мръсотия по бузите си.
Гарет отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Плъзна поглед по тялото й, от върха на главата до пръстите на краката, сякаш тайно се учудваше дали пък през последния час не са се появили магьосници, които са заменили хубавия му паж с това мръсно джудже.
Ровена го дари със сияеща усмивка.
— Омръзна ми да чакам, милорд. Надявам се, че не ми се сърдите.
— Естествено, че не.
По гневно издадената брадичка Ровена заключи съвсем правилно, че той я излъга. Усмивката й стана още по-широка. За съжаление не беше имала достатъчно време да намаже със сажди перленобелите си зъби.
— За в бъдеще настоявам да ми се подчиняваш — каза Гарет. — Освен ако не предпочиташ да паднеш в ръцете на някой нов сър Блейн.
Ударът улучи. Ровена скри чувствата си зад няколко цветисти думички, с които неволно се подигра на свръхточния му френски.
— А къде пребивава нашият благороден домакин? Няма ли да ни изпрати с добри пожелания на дългия път?
На устните на Гарет заигра лека усмивка.
— Боя се, че тази сутрин сър Блейн е малко… объркан. Все пак ни пожела лек път и каза да предам на новия си паж сърдечните му благопожелания. Даже възложи на главния си коняр да ти даде кон, с който да стигнеш до Карлеон.
Ровена улови ръката, която той й подаде, и си представи колко щеше да ревнува Мортимър, ако беше видял сър Гарет за ръка с новия му паж. Досега беше смятала пръстите си за лишени от всякаква грация, едри и груби, но те просто изчезнаха в голямата ръка на Гарет. В този миг чу шум и погледна надолу. Пред нея стоеше жълтото куче и тя го помилва с отсъстващ вид по главата. Това беше единственият начин, по който можеше да се сбогува с този верен приятел.
Кон? Това беше твърде преувеличено название за крантата, която й бе предоставил сър Блейн. Увисналият й гръб беше достатъчно широк за три момичета като нея. Ако при приближаването си не бе чула риене на копито, Ровена щеше да заключи, че животното е мъртво. Чу зад себе си шум, който прозвуча доста по-живо, и се обърна сърдито. Лицето на Гарет беше подозрително сериозно.
— Блейн винаги е можел да преценява по-добре жените, отколкото конете — отбеляза той.