Жена с повече опит сигурно щеше да възприеме думите на Гарет като комплимент, но Ровена не разбра намека. Топла муцуна се мушна под лакътя й. Жълтото куче я бе последвало на двора. Към него се бяха присъединили стар сив пес и грамаден дог, който й стигаше до хълбока. Догът я подуши любопитно и заби муцуната си в ръкава на туниката й.
— Махни се, моля те — изсъска тя.
Гарет смръщи чело. Жребецът му затропа неспокойно, уплашен от лая и виенето на кучетата. Ровена се опита да изгони кучето, но то продължи да дърпа ръкава й. Откъм подвижния мост се зададоха три дребни кученца и се присъединиха към събратята си с оглушителен лай. Каишките им, обсипани със скъпоценни камъни, блестяха под утринното слънце. Кучетата обкръжиха Ровена от всички страни и тя реши, че няма друг изход, освен да пренебрегне дяволското чувство за хумор на сър Блейн и да се настани на гърба на коня. Вдигна единия си крак, но в същия миг догът заби зъби в панталона й. Ровена стисна устни и напразно се опита да се освободи от озъбения звяр.
Накрая успя да възседне жалката кранта, но свободният й крак се люлееше безполезен от другата страна, без да може да й даде опора. Гарет поглади късата си брадичка. Позата му издаваше пълно спокойствие.
— Простете забавянето — изпъшка Ровена. — Ще ви бъда безкрайно благодарна, ако ми помогнете да възседна това нещастно животно. Очевидно не мога да се справя сама.
Гарет плесна с камшика си и кучетата се оттеглиха. Даже жълтото се отдалечи, след като хвърли обвинителен поглед към приятелката си. Гарет сложи ръце на кръста й, спря и подуши облеклото й.
Да усети отново земя под краката си беше прекрасно, но когато Гарет рязко я обърна към себе си, радостта й се изпари в миг.
— Обикновено не съм неучтив, но трябва да настоя да се измиеш. Щом кучетата започнат да тичат след някого, това е знак, че мирише, и…
Той замлъкна. Ноздрите му потрепнаха. Погледът му се плъзна по тялото й и спря на печеното пилешко бутче, което висеше от скъсания й ръкав. Хвана го с два пръста и го хвърли на глутницата кучета, които ги наблюдаваха отдалеч. Животните нададоха радостен лай и се нахвърлиха върху пилето.
Гарет се обърна отново към Ровена и я подкани с поглед. Тя кимна безмълвно и вдигна ръце. Той бръкна под туниката й и извади питка хляб, две парчета свинско филе, буца задушени сливи със стафиди, три глави лук и полуизгнилата ябълка, която вчера беше извадила от устата на глигана. Когато я освободи от всички хранителни припаси, той отново протегна подканващо ръка. Ровена послушно свали туниката си и му я подаде. Скъсаната дреха също отиде сред кучетата.
Ровена едва успя да скрие мъката си, когато съкровищата, които беше събрала с толкова мъка, изчезнаха в жадните кучешки усти. Малкият Фреди толкова щеше да се зарадва на сливите със стафиди! Ровена потрепери в тънката си риза. Рицарят беше жесток… повече от жесток — той беше чудовище!
Гарет отвърза кошницата, която висеше на седлото му, и я пусна пред краката на Ровена. Вдигна с един пръст брадичката й и я погледна въпросително. Очите й бяха сухи, устните ожесточено стиснати.
— Нима си помисли, че ще те оставя да гладуваш?
Мълчанието й беше достатъчен отговор. Чернилката от лицето й полепна по пръстите му. Той вдигна капака на кошницата и й показа два пресни хляба, малко гърненце с жълто масло и три парчета салам. Чу къркоренето на стомаха й още преди тя да го е усетила.
Ровена затвори капака с крак и седна върху кошницата. Улови с две ръце крака му и го погледна умолително с очи, сериозни и сини като небето.
— Нали няма да я хвърлите на кучетата? Не бива да го правите! Кажете ми, че няма да го направите!
Гарет не можа да си обясни реакцията й. Клекна пред нея, убеден, че ако искаше да хвърли храната на кучетата, трябваше да хвърли и нея. Ръцете й бяха гладки и меки — и без мръсотията, която загрозяваше лицето.
— Помолих прислужниците в кухнята да ни сложат прясна храна за закуска — заговори той бавно и търпеливо. — Реших, че е по-приятно да закусим на открито, отколкото сред отвратителните остатъци от снощното празненство.
Ровена стана толкова внезапно, колкото беше седнала. Подаде кошницата на Гарет и кимна, зарадвана от тежестта й.
— Естествено. Това е отлична идея. Да сложим край на нощния пост. В някои дни в Ревълууд нощният пост траеше до следващата вечер. Имахме много работа, а чакането увеличаваше радостта от предстоящата вечеря и възбуждаше апетита. — Ровена бъбреше, без да мисли, защото знаеше, че ако даде воля на апетита си, можеше да погълне и Гарет заедно с кошницата. Той я завърза отново на седлото и попита тихо:
— Много ли си гладна?