Ровена заби пети в пръстта и вдигна рамене, Проследи изпод полуспуснатите си мигли как той отвори капака и отчупи парче хляб, толкова пресен, че едва не й стана лошо от сладкия му аромат. Не смеейки дори да диша, тя зачака той да започне да яде и да й хвърли коричката. За малко да не протегне ръце, когато той й хвърли цялото парче. Без да каже дума, Гарет възседна коня си. Ровена притисна към гърдите си чудото от брашно и мая, намести се на гърба на своята кранта и го последва към тесния мост над езерото, което се синееше недалеч от замъка.
Както бе обещал Гарет, двамата направиха почивка на една слънчева полянка. Той яде малко, очевидно доволен да лежи на няколко стъпки от нея в тревата и да я гледа как яде. Без да бърза, Ровена изяде двете парчета салам и едно голямо парче мазно жълто сирене. Ардендон, замъкът на сър Блейн, се издигаше в далечината на висок хълм и разкриваше пред очите на Ровена величието и разкоша си, които снощи не бе успяла да види. Слънчевите лъчи се пречупваха в сивите плочи, с които беше покрит замъкът, и хвърляха сенки зад кръглата кула. Ровена въздъхна, трогната от толкова красота, и със замечтано изражение облиза пръстите си.
Вдигна глава и видя, че Гарет се взираше в устните й с хипнотична настойчивост. Когато погледът му се плъзна към очите й, тя видя в тях чувство за вина — внезапно той скочи и сърдито й заповяда да побърза.
Скоро навлязоха в гъста гора. Земята под дърветата беше обрасла с папрати. Пълният стомах на Ровена разпространяваше в тялото й приятна топлина. Замаяна от ситите си сетива и меланхоличния ритъм на жалката кранта, тя затананика. Припомни си баладата, която бе изпълнил снощи Мортимър, и запя с топъл алт:
Гарет се раздвижи с такава бързина, че старият кон едва бе направил една крачка, когато рицарят сграбчи Ровена за яката и я издърпа от гърба му. Повлече я напред, докато я опря в кората на едно дърво. Без да иска, тя си припомни мъжа, който беше блъснал жената в стената на крепостта.
Ноздрите на Гарет трепереха неудържимо.
— Не пей тази песен! Нито сега, нито когато и да било. Никога.
Мрак, по-дълбок от всяка нощ, чернееше в очите му. Дори когато я пусна, тя едва намери сили да кимне, лишена от глас от странно нежното докосване на ръката му в метална ръкавица по бузата й.
Той се запъти обратно към коня си, без да чуе слабото й „Както желаете, милорд“.
Коленете й трепереха. Гарет се метна на гърба на коня и го подкара напред. Нима я бе забравил? Ровена се опита да прецени дали имаше шанс да обърне крантата към Ардендон и там да попита къде е пътят за Ревълууд. В този миг Гарет обърна едрия жребец. Животното затанцува и блещукащата му копринена козина образува великолепен контраст с черно облечения мъж на гърба му. Гарет и конят изглеждаха като едно същество, толкова прецизни и добре съгласувани бяха общите им движения. Двамата спряха и зачакаха. Само развяващата се от лекия бриз конска грива показа на Ровена, че това бяха живи същества, а не продукт на гладните й фантазии от Ревълууд.
Без да каже дума, тя възседна старата кранта и зарови пръсти в оскъдната й грива, за да скрие треперенето им.
Късно следобед слънцето изчезна зад непроницаема стена от облаци. Денят се предаде без съпротива на здрача, когато Гарет и Ровена напуснаха римския път и се скриха в гора от стари дървета. Ровена се взираше замислено в короните на шумящите дъбове. В скърцащите клони вятърът шепнеше за дъжд. Дърветата бяха толкова големи, че тя изобщо не би могла да обгърне някое стъбло с ръце. Когато изведнъж започна да различава лица в прастарата кора, тя устреми поглед право напред и се приближи по-плътно до Гарет.
Широките му рамене загубиха заплашителността си и започнаха да й вдъхват утеха също както ритмичното плющене на юздите. Някъде наблизо зави вълк и по гърба на Ровена пробягаха страхливи тръпки. Гарет се обърна и я погледна, но тя не можа да разбере какво изразяваше погледът му в слабата светлина на гората.
С дългата коса и блещукащите в мрака бели зъби той приличаше досущ на вълк единак. Веднъж Ъруин им беше разказал за някакво чудовище от ада, наполовина човек, наполовина вълк, който примамвал красиви девици в гората, за да се наслади на крехкото им месце. Ровена се опита да си подсвирква, но скоро се отказа. Явно не беше в настроение за такива неща. Затова забави коня си и изостана на сигурно разстояние от Гарет.
Изведнъж, без никакво предупреждение, от едно дърво излетя сребърно-сив прилеп и падна върху Гарет с оглушителен вик. Ударът беше толкова силен, че го хвърли от седлото. В тихата гора отекна вик. Крантата на Ровена му отговори с първия признак на живот за този ден — вдигна се на предните си крака и диво заудря с копита. Неподготвена за този изблик, Ровена се озова на влажната земя. Шапката падна, косата й се разпиля и закри гледката пред очите й. Само чу приглушеното проклятие на сър Гарет.