Когато приглади косата си назад, тя видя господаря си да лежи по гръб на земята. Над него се бе навела въоръжена фигура. Цветистите му проклятия извикаха червенина на бузите й и тя скочи, но не можа да реши дали да се намеси.
— Предай се! — изкрещя дребното същество с огромен шлем на главата и го заудря по гърдите.
Ровена нервно пристъпваше от крак на крак. Защо Гарет просто не отхвърлеше противника си? Да не би да се беше наранил при падането? От друга страна пък, очевидно имаше достатъчно разум и глас, за да ругае като каруцар.
Най-накрая Ровена реши, че познатият дявол е по-добър от непознатия. Наведе се, грабна една пръчка и удари фигурата по главата.
Странното същество простена и падна настрана. Гарет се претърколи и удари с юмрук по земята. Като чу смеха му, Ровена стреснато отстъпи крачка назад. Погледна го намръщено, защото не откри нищо развеселяващо във факта, че го беше спасила от нахалния нападател.
Дребната фигурка в тежка ризница простена отново и се изправи. Ровена бързо вдигна тоягата, готова да се сбие и с двамата, ако абсолютно неуместният смях на Гарет не секне веднага. Все още смеейки се, той вдигна ръка да я спре.
Когато нападателят свали шлема, под излъскания метал се показа гладка тъмна коса. Тъмните очи, които святкаха под косата, бяха странно познати. Ровена премести поглед от странното същество към Гарет и пак се запита дали не другите двама, а тя бе загубила ума си.
Гарет се надигна пъшкайки.
— Позволи ми да ти представя сестра си Марлис.
Марлис разтърка главата си и огледа мрачно Ровена.
— Новата ти курва има здрав удар.
— И беше съвсем заслужен, ако ми позволиш да добавя. — Гарет протегна дългите си крака, пъхна едно клонче между зъбите си и небрежно обясни на Ровена, без да откъсва поглед от сестра си: — Марлис умира от удоволствие да ме издебне при завръщането ми в Карлеон. Смята, че съм длъжен да бъда винаги нащрек. Колко време си висяла на дървото, скъпа? Два дни? Или една седмица?
Марлис направи крачка към него и ръждивите й наколенници изскърцаха.
— Не си въобразявай, че ще си губя времето с теб, скъпи братко. Очевидно успехът пред жените ти е замаял главата и вече не си в състояние да преценяваш правилно.
Ровена беше твърде разтревожена от грозната дума, с която Марлис я бе нарекла, и от бъдещите им отношения, че изобщо не забеляза кога младата жена застана пред нея. Марлис се разкрачи и опря ръце на хълбоците. Ровена примигна, опитвайки се да разбере дали и лицето беше така плашещо като косата. Вместо да приглади назад тъмната маса, Марлис разтърси глава, за да нападат косите по лицето й, и Ровена не беше в състояние да прецени възрастта й.
Когато Марлис протегна ръка и нави на пръстите си един пшеничено-рус кичур, Ровена с мъка се пребори с желанието да отметне глава назад. Златният кичур не можа да прикрие факта, че под ноктите на момичето имаше кал. Марлис се взря като хипнотизирана в косата, после внимателно плъзна пръст под носа на Ровена и тя едва се сдържа да не се разкиха.
— Хубава — установи Марлис и презрително изкриви устни: Гарет се изправи и застана зад Ровена.
— Махни си ръцете, скъпа сестричке. Тя е моя, не твоя. — Не докосна Ровена, но не беше и нужно.
— Откъде намери това нещо?
— Спечелих я на зарове.
Марлис вдигна едната си вежда, която личеше под гъстата грива.
— Колко оригинално. Винаги ли се облича като момче или по време на пътуването си променил вкуса си?
— Не е нужно да отговоря на този въпрос, нали?
Марлис обиколи Ровена, като я оглеждаше внимателно.
— Тя… говори ли или само удря?
Ровена изведнъж се почувства като християнка между два лъва.
— Разбира се, че мога да говоря — изсъска гневно тя, ала Марлис не й обърна внимание.
— Има ли си име?
Отдавна забравената гордост накара Ровена да отговори:
— Казвам се лейди Ровена Фордис.
Марлис и Гарет се спогледаха, толкова бързо, че Ровена го помисли за плод на въображението си. Въпреки това фините косъмчета на тила й настръхнаха.
Марлис изпухтя презрително и най-сетне я удостои с учтивостта да й заговори направо.
— Изглеждаш доста различна от дамите, които съм виждала досега.
— Тя би могла да каже съвсем същото за теб — вметна Гарет. Марлис направи гримаса и изведнъж заприлича на упорито хлапе. После пъхна два пръста в устата си и изсвири. Между дърветата се появи петниста кобила, рошава и тромава като господарката си. Без да помоли брат си за помощ, Марлис се метна на гърба на кобилата и ризницата й издрънча заплашително. Тя посочи с глава жалката кранта на Ровена и попита: