„Курва ли?“ — крещеше гръмогласно Гарет. — „Глупости! Доведох я, за да ни помогне да насадим ечемика през пролетта.“ Или: „Глупачка! Нима ти прилича на уличница? Спечелих я на зарове, за да помага на Дунла в кухнята.“ Или още по-Добре: „Да не съм чул повече такива думи, сестричке. Това красиво дете е дама. Как смееш да я обиждаш с такива думи?“ В мислите на Ровена тези достойни отговори винаги биваха увенчани с разкаянието на Марлис и искрените извинения на Гарет — за предпочитане коленичил пред нея и почтително целуващ ръката й.
Картината на смелия рицар, коленичил в краката й, я върна рязко в действителността. Все още ровеше в месото с вилицата си, когато Дунла се върна в кухнята, теглейки след себе си голямо ведро за къпане, поне двойно по-голямо от нея. Ровена проследи потиснато как старицата напълни ведрото с гореща вода. Без да се церемони, Дунла я съблече и със смях хвърли дрехите й в огъня. Ровена можеше само да се моли Гарет да не влезе в кухнята точно в този момент, за да пита за вечерята си. Старите й дрехи скоро изгоряха в камината и сякаш заличиха целия и досегашен живот в Ревълууд.
Ровена се потопи до брадичката в топлата вода и косата й заплува по повърхността на водата като златно було. Топлата вода разтвори буцата, която се беше образувала в гърлото й. Ако Гарет наистина смяташе цяла година да я използва за свое удоволствие, защо не бе започнал още миналата нощ? Даже й даде камата си, за да се защитава. Или се беше отвратил от мръсната й външност? Затова сега беше наредил на Дунла да я изкъпе и да я прати в стаята му. Когато старицата изтърка лицето й с ароматен сапун, Ровена отново си припомни горещите, жадни устни на сър Блейн върху своите и в сърцето й отново отекна думата, с която я бе посрещнала Марлис.
Когато Дунла вдигна кофата, за да изплакне сапуна от косите й, и извика „Достатъчно!“, Ровена повярва, че старата е казала същата дума, и избухна в плач. Кухнята се разми пред очите й. Цъкайки съчувствено с език, Дунла я извади от ведрото, изтърка я енергично с меко платно, за да я подсуши, и й облече чиста бяла роба, дълга и права, без колан на талията. Финият лен беше лек като перце и Ровена се чувстваше гола.
Преди да осъзнае какво я очакваше, тя вече стоеше боса пред масивна, обкована с желязо дъбова врата. Косата й падаше на влажни вълни по раменете. Дунла я потупа по рамото и се отдалечи. Ровена докосна вратата, но се отдръпна като опарена. Можеше да избяга, но къде? С лабиринта от мрачни коридори замъкът криеше също толкова опасности, колкото гората от другата страна на подвижния мост.
От мрака прозвуча тих глас, който уплаши Ровена до смърт. Незнайно защо, реши, че Марлис се е скрила зад някоя греда в пълно бойно снаряжение и ей сега ще се нахвърли върху нея.
— Какво се колебаеш? Страх ли те е?
Тя се взря в сянката. Марлис седеше недалеч от нея на пода, облегнала гръб на стената, със свити колене.
— Не — отговори твърдо Ровена, макар че това изобщо не отговаряше на истината.
Марлис отпи голяма глътка от мръсния мях за вино, който висеше на колана й, и обърса уста с опакото на ръката.
— Брат ми поглъща с дузини малки момиченца като теб за закуска. — Ровена приглади роклята си, за да скрие треперенето на ръцете си. Марлис сложи тапата на мяха и го остави до себе си на пода. — Още не те е докоснал, нали?
Ровена събра сили и отговори откровено:
— Сутринта ме притисна до едно дърво, защото запях песен, която не му хареса.
Марлис стана и отиде до нея, олюлявайки се. Преди да е успяла да се отдръпне, Ровена се озова притисната до вратата. Очевидно и братът, и сестрата обичат да плашат хората, каза си горчиво тя.
— Каква песен? Кажи ми текста — заповяда с внезапно подрезгавял глас Марлис.
Като се стараеше да не трепери, Ровена повтори думите, доколкото ги беше запомнила. Устата на Марлис се разкриви в грозна усмивка. Тя се наведе още напред, докато почти докосна лицето на Ровена.
— Върви при него. И се опитай да скриеш добре страха си. Още не е убил нито една от жените си, поне през последните месеци.
Тя отметна глава назад и се изсмя диво, посегна покрай Ровена и блъсна вратата. Блъсна я вътре, както беше гърбом, и затръшна вратата под носа й.
Ровена опря глава в хладното дърво, не смеейки да се помръдне. После пое дълбоко въздух и се огледа. Отначало не видя никого. В камината гореше буен огън и гонеше влагата от дъжда, който продължаваше да трополи по прозорците. Десетина свещи горяха в железните си поставки, восъкът се стичаше по мазилката и рисуваше причудливи шарки. До стената имаше широко легло, без украшения, но от скъпо полирано дърво. Ровена се приближи на пръсти.