Гарет лежеше по гръб, единият му крак подвит под тялото. Очевидно беше заспал от изтощение. Тъмните мигли почиваха спокойно върху бузите. Ровена пристъпи предпазливо към леглото и без да усети, захапа долната си устна.
Сънят не намаляваше нито ръста, нито силата му. Ръката, протегната настрана от тялото, можеше да я смачка без усилие, сякаш беше досадна муха. Устата му беше затворена, сякаш дори в съня криеше мислите и пазеше тайните си. Тъмни косми покриваха мускулестите гърди и се стесняваха до тънка линия към хълбоците под тънкия чаршаф. За разлика от гърба, предната част на тялото му беше без белези и резки. Мъжете, успели да ранят сър Гарет от Карлеон, явно са успели да се доберат до него само изотзад, каза си мрачно Ровена. Когато мъжът се размърда, тя се отдръпна бързо, уплашена, че чаршафът ще падне и ще открие от тялото му повече, отколкото й се искаше да види.
Под краката й беше божествено меко. Тя погледна надолу и видя до леглото купчина кожи. Гарет явно ги е захвърлил, защото му е станало твърде горещо, каза си доволно тя. Мъжът се размърда отново, простена дрезгаво и утихна. Ровена хвърли бърз поглед към леглото, после отново сведе глава към пода. Краката я боляха ужасно от дългата езда без седло. Въздъхна тихо, отпусна се на колене и се сви на кълбо в гнездото от кожи.
След доста време Гарет стана уморено от леглото си, протегна се и се настани в резбования стол пред камината. Опря брадичката си на едната ръка и се вгледа в спящото в краката му момиче. Косата, чийто цвят беше угаснал под слоя прах по време на дългия път, сега блестеше като зряла пшеница. Топлината на огъня беше зарозовила кожата й. Едната й ръка беше мушната под бузата и й придаваше съвсем детски вид. Всъщност тя е още почти дете, каза си развеселено той.
При тази мисъл в паметта му изникнаха неприятни спомени. Някога Линдзи Фордис имаше същите гъсти руси коси, същите бездънни сини очи. Само дни след като бащата на Гарет доведе в дома си жизнерадостната си нова съпруга, Фордис дойде в замъка, закле се да му служи вярно и се повлече като златна опашка след пламтящата комета, която бе нахлула в живота им, за да остави след себе си само прах и разрушение. Годините не бяха милостиви към Фордис. Сега ръцете му трепереха, пиянството беше белязало лицето му, под кръвясалите очи висяха тъмни торбички. Нищо чудно, че беше търсил този мъж години наред, без да го открие. Гарет търсеше богат барон с могъщ замък, а не безделник с бедно, занемарено владение. Ниската, пълна фигура на Фордис нямаше нищо общо с напетия, вечно засмян рицар, който беше посветил Гарет в тънкостите на играта на зарове, докато безгрижно се хвалеше, че скоро ще се върне в замъка си на север, за да направи ново дете на жена си.
Сякаш привлечен от магнит, погледът на Гарет се плъзна по бялата одежда, която очертаваше примамливо фигурата на Ровена. „Какво ли ще направи, ако я събудя с целувка?“ — запита се неволно той. На устните му заигра усмивка. Сигурно и той като Блейн щеше да усети юмрука й в брадичката си. Естествено това не беше в състояние да го спре. Сигурно и Блейн нямаше да се спре, ако той не се бе появил навреме. Можеше да я държи с едната си ръка, а с другата да изследва тялото й. Тя беше плячка, печалба от играта на зарове с Линдзи Фордис, барон Ревълууд.
Ала Гарет не се помръдна от стола си. Беше наясно, че не можеше да направи нищо друго, освен да седи и да чака, за да разбере дали беше хвърлил стръвта както трябва, за да събуди последните остатъци от чувство за чест у Фордис. Сигурно дори най-равнодушният баща не би изпуснал от ръцете си роза като Ровена. Когато и последната цепеница в огъня догоря, Гарет продължи да седи в стола си, загледан в спящата си заложница, питайки се дали пък не е направил огромна грешка.
5
Добре познатата светлина на ранното утро събуди Ровена от дълбокия сън. Тя се сгуши в меките кожи, без да отвори очи. Пред затворените й клепачи танцуваха ухилени зайци и тя подскочи — за момент повярва, че трябва да препасва ножа си и да отиде на лов в мочурището. Когато чу скърцане на капак, отвори очи. През отворения прозорец нахлу светлина и остави сребърни следи по тъмните коси на Гарет. Ровена седна и бързо вдигна една кожа до брадичката си, забравила добродетелната си рокля.
Гарет очевидно чу движенията й, защото веднага се обърна. Ровена изпита облекчение, като видя, че носеше поне панталон. Гърдите му бяха голи.
— Ако искаш, можеш да поспиш още — каза той. — Вчера си легна доста по-късно от мен.
— Когато влязох в стаята, вие вече спяхте. Реших, че няма да ви е приятно, ако ви събудя.