Выбрать главу

— Колко си деликатна. — Безизразното му лице казваше противното.

Ровена отмести поглед, за да не вижда подигравката в очите му. Стените, бяха украсени със скъпи стенни килими. Издържани предимно във виненочервени и кафяви тонове, те придаваха на стаята измамно усещане за уют. Точно над главата й, от една изрисувана с всички подробности картина на стената, блестящите тъмни очи на змията мамеха библейската Ева, която въпреки голотата си изглеждаше добродетелна.

Стресна я шум от стъпки. Гарет застана само на няколко стъпки от нея с полуизядена ябълка в ръка.

— Искаш ли плод? — осведоми се любезно той.

Тъй като никога не отказваше нещо за ядене, Ровена взе ябълката и я захапа жадно. Докато очите й се плъзгаха между Гарет и змията на картината, тя му подаде ябълката. Той се усмихна и си отхапа малко. После й протегна ръка.

— Ела.

Ровена пребледня. Дали беше останала пощадена от вниманието му през нощта само за да го получи в пълна мяра на сутринта? Тя попипа косите си с надеждата, че след дългия сън изглежда мръсна и разрошена, но ако се съдеше по святкащите очи на Гарет, не беше достатъчно грозна. Сложи ръката си в неговата и изведнъж спря да диша — той я вдигна бавно към устните си. Спря за миг, за да огледа мазолите, които загрозяваха дланта, челото му се набръчка и Ровена се уплаши, че с нещо го е разсърдила. Сигурно беше свикнал с меки, слаби женски ръце, на истински дами. Не й бяха нужни нито мръсотия, нито неподредена коса, за да го отблъсне. Необяснимо защо това я засрами и тя се опита да отдръпне ръката си, но той отказа да я пусне. Сложи я внимателно върху своята ръка и я отведе до прозореца. Тя го последва с ясното съзнание колко топла беше кожата, върху която почиваха пръстите й.

Гарет се опря на рамката на прозореца и хвърли ябълката в пропастта под тях.

— Добре дошла в Карлеон. Дядото на дядо ми го кръстил на замъка на Утър Пендрагон. Боя се, че е бил романтична душа. По-точно, не е бил съвсем наред с главата. Много обичал легендата за Пендрагон.

— Ъруин ми е разказвал истории за Пендрагон и двора му. Вашият Карлеон сигурно е също така красив.

Крепостта, която се простираше пред погледа й, не беше построена от черен обсидиан, както снощи си беше въобразила под леещия се дъжд, а от тъмносив камък, който с годините беше изсветлял. Зъберите бяха още влажни. Косите лъчи на утринното слънце пробиваха мъглата, изгаряха я и постепенно пред очите им изникна гора, толкова гъста, че от прозореца изглеждаше черна. Далече зад блещукащата мъгла се носеше във въздуха друг замък, червени и жълти знамена се вееха приятелски на хоризонта.

— Ардендон — обясни Гарет, като видя въпросителния й поглед. — Очаквам някое от знамената на Блейн всеки миг да долети с вятъра. Любопитството му е неутолимо, особено когато става въпрос за красиво младо момиче, отблъснало ухажването му.

Погледът му се плъзна от устните към очите й. Ровена се облегна на перваза и се зае да сплита косите си, но живите кичури постоянно се изплъзваха от ръцете й.

— Дай аз да го направя — предложи Гарет и посегна към косата й. — За съжаление не се сетих, че ще ти трябва камериерка.

Ровена не смееше дори да диша, когато силните му пръсти разделиха косите й и ги сплетоха със сръчност, която почти се равняваше на умението на малкия Фреди. Сигурно има голям опит с женските коси, каза си тя, но си забрани да мисли повече за това. Подобна небрежна грация в движенията на мъж с неговия ръст й се струваше неуместна. Ровена вдигна глава. Косата на Гарет беше доста разбъркана от съня.

— Ъруин винаги казваше, че съм твърде мързелива, за да се погрижа за собствената си коса.

— Но не си мързелива, когато трябва да станеш на разсъмване и да наловиш дивеч, за да напълниш издутия му корем.

Ровена кимна, но веднага сведе глава, защото й се стори непочтено.

— Малкият Фреди ми плетеше плитките всяка сутрин.

— Хм — отбеляза безизразно Гарет. — Вероятно малкият Фреди е сивоокият млад господин, който искаше да ми строши главата с котела за супа?

Споменът накара Ровена да стисне зъби.

— Точно той.

Гарет сплете едната плитка и се зае с другата.

— Ровена… много искам да знам дали скъпият ти годеник някога се е опитвал да те докосва… интимно…

Ровена се обърна рязко и плитката се изплъзна от ръката му.

— Разбира се, че не! Ако се бе опитал, щеше да получи хубав шамар.

Гарет разтегна пълните си устни в доволна усмивка.

— Моля те, не се сърди, че попитах. Но ти си на възраст за женене и въпросът ми е напълно оправдан. — Той хвана отново плитката и продължи да я сплита.