Ровена смръщи носле и му предостави косите си, сякаш не бяха нейни.
— Въпросът ви е оправдан. Може би моите роднини имат морални качества, които липсват на вашите приятели.
— Ще ти кажа нещо, скъпа: твоето семейство изобщо не знае какво означава морал.
— Тогава вашето сигурно знае? Първо хазартните игри, после склонността да скачат от дърветата по нищо неподозиращи хора, на трето място отвличанията… — Тя се загледа мрачно към гората, очаквайки, че той ще я изхвърли през прозореца за безсрамието й. Подкрепена от гнева си, тя пое дълбоко въздух и продължи: — Все още нямам представа каква е целта на пребиваването ми в Карлеон.
Гарет изплете плитката докрай и я пусна. Когато заговори, подигравателният му тон не остави съмнение — той се забавляваше с гнева й.
— Не мога да те оставя в неведение, нали? Предполагам, че в Ревълууд всеки има своя задача и цел, която трябва да изпълни.
— Естествено — отговори тя, защото не можеше да си представи, че братята й ще безделничат. — Аз ходя на лов. Малкият Фреди готви и тъче. Големият Фреди и другите момчета се грижат за нивите. А татко… — Тя млъкна и смръщи чело.
Гарет се изсмя горчиво.
— Татко ти проигра единствената си дъщеря на зарове. Тикна я в ръцете на първия срещнат похотлив благородник.
— Което ни връща към въпроса каква ще бъде задачата ми, докато съм в Карлеон. — Ровена впи сините си очи в лицето му. — Наистина ли трябва да бъда ваша любовница, милорд?
Гарет се покашля. Беше свикнал да разменя с жените хиляди очарователни и нищо незначещи думи, докато стигне до целта. Откровеността на Ровена беше обезоръжаваща.
Той отиде до масата, където беше оставил тежките си ръкавици и се зае да развързва една от кожените подплати.
Ровена продължи бързо:
— Искам само да ви кажа, че разбирам повече от лов, отколкото от любов. Боя се, че ще ви разочаровам.
Гарет прегриза връвта със заби и се ухапа по езика. Изруга полугласно, върна се при нея и с бързи движения стегна плитките й с кожената връв.
— Може би това ще те учуди, скъпа моя, но в нашата страна има безброй безполезни благородни дами — и благородни мъже.
Това не беше утеха, нито отговора, който тя очакваше, но беше всичко, което той можеше да й даде. Ровена сведе поглед, защото не искаше той да види съмненията, които я изпълваха. За момент пръстите му се сключиха по-здраво около една от плитките.
Все още държеше копринената коса, когато вратата се отвори с трясък и в спалнята нахлу Марлис.
— Не чух нито ръмжене, нито стонове и охкания, затова реших, че е безопасно да вляза. — Гарет веднага пусна плитката на Ровена и Марлис регистрира движението с горчив смях. — Колко мило! Значи ти помогна да се облечеш? А пък аз си мислех, че като негов паж ти си длъжна да го обличаш. Или той предпочита да го събличаш?
— Добро утро, Марлис. — Гарет се отдели от прозореца.
Днес Марлис не носеше ризница и беше невъоръжена с изключение на камата, затъкната в колана й. Черният жакет и панталоните висяха измачкани по тялото й, сякаш беше спала с тях. Ровена забеляза едва сега, че дрехите бяха неумело закърпени — очевидно някога бяха принадлежали на Гарет. Кожени ръкавици, доста нацепени, покриваха ръцете й до лактите и изглеждаха абсолютно неподходящи за топлия летен ден. Мъглата се бе вдигнала и слънчевата светлина вече нахлуваше с пълна сила в стаята. Косата й висеше покрай лицето на мазни кичури.
Тя обиколи стаята като гладна мечка, вдигна камата на Гарет и замахна два пъти във въздуха, после я захвърли. Изрита кожите, захвърлени пред леглото, и те се разлетяха по цялата стая.
— Това ли ще е легълцето за новото ти домашно кученце, братле? Топли кожи и остатъците от вечерята ти — обзалагам се, че малката ще се увие около краката ти като разгонена кучка и ще те моли да те оближе…
— Марлис — прекъсна я предупредително Гарет. Сестра му се ухили и застана пред Ровена. Под буйната черна грива блесна нахална усмивка.
— Ще позволиш ли да помилвам красивата й малка главичка?
Ала преди Марлис да изпълни намерението си, Ровена светкавично протегна ръка и я сграбчи за китката. В единственото видимо око на Марлис блесна съмнение. Ровена изви ръката й болезнено и я пусна. Марлис разтърка китката си и изписа на лицето си обидено изражение.
— Внимавай, братко, кученцето ти има остри зъби.
Гарет вдигна едната си вежда.
— Мислех, че си достатъчно предупредена, след като вчера получи хубав удар по главата.
— Може би именно този удар е заличил паметта ми.
— Надявам се, че не е. Имам за теб една задача, за която е необходима добра памет. — Той отвори една от раклите и набързо облече подплатен жакет, над който се слагаше ризницата. Бръкна по-дълбоко и извади мъничка сребърна флейта. — Какви интереси имаш, Ровена? Музика? Бродиране? Танци?