Ровена вдигна полата си и я върза на талията си. Марлис наложи стария шлем на главата й. Миризмата на стара пот и метал беше отвратителна и Ровена едва не повърна. Ала преди да е вдигнала наличника, получи силен удар по главата и ушите й забучаха. Сякаш зазвъняха камбани. Тя се отпусна на земята и с треперещи ръце свали шлема от главата си.
Марлис стоеше на няколко крачки, насочила копието право към гърдите й. Смехът й беше дълбок и дрезгав.
— И аз ли изглеждах така глупаво, когато ме нападна изотзад? Ровена разтърка ушите си и я изгледа мрачно с присвити очи.
— Не. Изглеждаше много, много по-глупаво.
Марлис се ухили развеселено и нахлупи шлема си. Хвърли копието на Ровена, която го улови ловко. После удари няколко пъти шлема си в един камък, докато наличникът се разхлаби. Едва успя да го наложи на главата си и да вдигне копието, когато Марлис я нападна устремно и я свали на земята. Ровена се претърколи настрана и клекна, така че следващото нападение на Марлис мина покрай нея, без да я закачи. Копието й посрещна оръжието на противничката и умело отрази удара. Преди да е успяла да си поеме дъх, Марлис предприе нова атака.
Цял следобед Ровена отскачаше настрана или се търкаляше по тревата. Всеки път, когато успееше да отрази атаката на Марлис с копието, изпитваше сладък триумф. По заповед на Марлис смъкна наличника и погледна през тесните цепки за очите, които разделиха света на зелената гора от едната страна и тъмната фигура на Марлис от другата. Тъкмо когато се надигна мъчително, с треперещи колене, видя как Марлис трепна уплашено и се вгледа в гората зад нея.
— Добър ден, скъпи братко — поздрави учтиво Марлис и смъкна шлема от главата си. — Мислехме, че си отишъл да тормозиш селяните.
Ровена се обърна рязко и направи реверанс пред най-близкото дърво, което в уплахата си бе помислила за сър Гарет. Ала гласът му прозвуча някъде отляво.
— Бях принуден да потисна склонността си към грабежи и сбивания, защото чух за сблъсъка на два силни дракона в гората. Какви ги вършиш пак, Марлис? Не вярвам да си довела бедната Дунла.
С тези думи той смъкна шлема от главата на Ровена и златните коси нападаха по лицето й. Тя направи още един реверанс.
— Добър ден, сър Гарет. Надявам се, че не сме ви разсърдили.
— Бог да ни е на помощ — промърмори Марлис.
Гарет откри лицето на Ровена и тя можа да види блестящите му очи.
— Ранена ли си? — Ровена поклати глава. — Тогава не си ме разсърдила.
Марлис простена под шлема си.
Гарет мушна пръсти под ръкава на Ровена и напипа прясна синина. Смръщи чело и посочи с пръст Марлис.
— Ти, от другата страна, ме разсърди много.
Марлис се престори, че припада.
— Моля ви, милорд, простете ми. Дори само мисълта за недоволството ви ме разтреперва.
Ровена се изкиска, но когато Гарет се обърна към нея, се закашля смутено.
— И двете заслужавате да ви пратя в леглата без вечеря заради тази опасна игра.
Ровена помръкна. Марлис обаче се запъти небрежно към Гарет и застана съвсем близо до него.
— Не смяташ ли, че вече съм твърде голяма, за да ме пращаш в леглото без вечеря? Изпрати Ровена, тя поне ще си хапне нещо от теб. — Помилва брадичката му с мръсната си ръка и попита коварно: — Защо се изчерви, скъпи братко? Нима не ти харесва, че се опитвам да науча сладката ножница за твоя меч да те напада в гръб?
Гарет стисна тънката й китка в юмрука си. Пръстите й се протегнаха като нокти на хищна птица, но бързо се отпуснаха.
— Върви по дяволите, Гарет. — Тихият отговор на Марлис предизвика студени тръпки по гърба на Ровена. — Дяволът да ви вземе и двамата. — Тя се наведе, вдигна копието си, размаха го гневно и избяга в гората.
Ровена разтърси глава, за да се овладее.
— Боя се, че сестра ви не храни особено добри чувства към мен.
Гарет изпухтя пренебрежително.
— Марлис не обича никого освен мен. — Като срещна неразбиращия поглед на Ровена, той добави: — Нима още не си забелязала, че сестра ми храни към мен нежна привързаност?
И двамата избухнаха в смях и напрежението изчезна. Смехът на Гарет отстъпи място на разкаяна усмивка.
— Марлис ме обича и ме мрази с еднаква пламенност. На шестия си рожден ден си отряза цялата коса, за да прилича на мен. Баща ми изобщо не я забеляза. Помилва я по главата и й поръча нова рокличка. Тя беше толкова бясна, че я разряза на парчета, направи от тях хвърчило и го пусна от най-високата кула на замъка. — Споменът го накара да се потърси. — Ела, ще се върнем заедно в Карлеон. С този шлем под мишницата ще те сметнат за грабещ рицар и ще те довлекат пред господаря на замъка.