Когато заговори, гласът й беше по-дълбок от обикновено.
— И каква е цената за вашата компания, милорд?
Гарет отпусна ръце. Когато направи крачка назад, в стаята отново стана студено. Ровена сведе глава.
— Не можете ли да ме върнете у дома?
— Да, бих могъл. Но няма да го направя.
Ровена се обърна като ужилена.
— Тогава поне изпратете вест на баща ми, че съм добре. Че не страдам от глад и… — тя сведе поглед към пода — … че не злоупотребяват с мен. Сигурно няма да ми откажете тази малка молба.
Гарет й обърна гръб. Не беше способен да устои на молбите й. Много по-лесно беше да й откаже, ако тя беше затропала сърдито с краче като разглезена хлапачка, каквато се надяваше да намери. Тя не можеше да знае, че целият му живот през тези дълги седмици беше съсредоточен върху изпращането на косвени вести до баща й. Злобни приказки по селата, небрежни забележки в разговор със съседите благородници, дръзки, многозначителни усмивки тук и там. Новината за пленничеството на Ровена и жестокото му отношение към нея се разпространяваше в Англия като огън. Сигурно щеше да си навлече гнева на крал Едуард, преди Линдзи Фордис да събере смелост да му поиска сметка. Една част от него се плашеше от историите, които разпространяваше, но друга, по-голяма част ги признаваше, каквито бяха — продукт на собствените му мрачни фантазии. Ровена докосна умолително голата му ръка.
— Милорд, умолявам ви…
Той се дръпна, сякаш го беше убола. Удари с юмрук по масата и гребенът падна на земята.
— Не! Ако баща ти иска да разбере как живееш, трябва да дойде при мен.
Гневните думи спряха в гърлото на Ровена — в очите на Гарет пламтеше адски огън. Тя не беше в състояние да отговори на погледа му и сведе глава. Вратата се затвори с трясък и отново я остави сама.
Гарет се удари в глезена и изрева ядно проклятие, което отекна в стените.
— Божичко — разнесе се от мрака подигравателният глас на Марлис. — Как смееш да ругаеш така в присъствието на дама!
Очите на Гарет постепенно свикнаха със слабата светлина на догарящия огън и той видя Марлис да лежи по корем на една от пейките до вратата. Опряла брадичка на ръцете си, тя размахваше крака във въздуха.
— Покажи ми къде е дамата и веднага ще я помоля за извинение — отвърна той и се запъти към нея, като дърпаше ръкавиците си. Очевидно смяташе да излезе навън. Марлис моментално скочи и седна на земята пред вратата, за да му препречи пътя. Облегна рамене на рамката и попита провлечено:
— Не ти ли харесва новото момиче?
Гарет спря пред нея и я удостои с мрачен поглед, който караше, повечето възрастни мъже да се разтреперват.
— Отвори вратата.
Марлис оглеждаше внимателно изпочупените си нокти.
— Убедена съм, че в действителност малката ти харесва. Само че не ти доставя удоволствие.
Гарет я сграбчи за яката и я вдигна, докато лицата им почти се докоснаха.
— Мисля, че не знаеш толкова, колкото си въобразяваш, сестричке. — Пусна я, като че беше чувал с картофи, и отвори вратата с крак.
— Може да си въобразявам, но ти не би излязъл посред нощ от замъка, ако апетитната хлапачка в спалнята топлеше леглото ти.
Гарет спря като закован.
В гласа на Марлис вече нямаше подигравка, думите отекваха глухо в залата.
— Защо, Гарет? Тя е само една малка пешка в твоята игра. Баща й със сигурност вече е чул за златокосия ангел, който е затворен в спалнята ти. Даже селяните навън си шепнат за момичето. Нали ти искаш точно това? Защо просто не сложиш край и не я изпратиш обратно вкъщи?
Гарет се обърна рязко и очите му засвяткаха като среднощното небе.
— Ако я изнасиля и я пратя обратно с дете в корема, какво ще съм постигнал?
— Отмъщение.
— Отмъщение ли? И на кого ще отмъстя? На нея? На мен самия? Не, Марлис. Аз не искам отмъщение, искам истината. И съм готов да чакам.
Марлис посегна към ръката му, но той беше вече навън, за да се опълчи срещу студения вятър.
Розовата светлина на утрото се промъкна колебливо през капаците на прозорците. Ровена се мяташе неспокойно върху меките кожи. Беше й горещо, чувстваше се зле. Тя полежа още малко, после се зави до брадичката, нададе тих стон и се претърколи настрана. Под леглото на Гарет имаше вълма прах. Когато се обърна отново по гръб, чу шум по коридора и бързо стисна очи. Вратата се отвори тихо.
Гарет стъпваше тежко, по едно време даже се спъна. Ровена чу как удари стъпалото си в крака на леглото и изруга задавено. Последва тишина. Тя не посмя да отвори очи. Усети миризмата му — пот, ейл и напълно неподходящ люляк, както и някакъв аромат на земя, който й беше непознат. Скоро стъпките му се отдалечиха и той падна на леглото, без да си направи труда да се съблече. Едва когато дишането му стана равномерно, Ровена отвори парещите си очи. Облече се безшумно й излезе от спалнята.