Марлис седеше на последното стъпало на витата стълба. Тъмните й очи святкаха под разрешената грива. Без да каже дума, тя взе шлема и копието и ги хвърли на Ровена, която сръчно ги улови. Двете излязоха в хладното утро и спряха само за малко на двора, за да си разделят топлия ечемичен хляб, който Марлис беше натъпкала в джоба си.
6
Марлис нахлу през отворената врата в стаята на Гарет и се разкрещя така силно, че Ровена едва не падна от стола.
— Той идва! Най-после идва! Видях флаговете му от северната кула! Моля те, Гарет, умолявам те! Искам да нанеса един малък удар на гордостта му!
За да покаже какъв удар имаше предвид, Марлис тресна бойния си боздуган на масата. Пергаментът, който Ровена се опитваше да прочете, се скъса по средата и двете половини се навиха на руло. Ровена посегна към парчетата, но скъпоценната хартия се издигна във въздуха и излетя от прозореца с внезапното течение, което Гарет бе предизвикал с отварянето на капаците.
Той изруга тихо. Марлис бързо отиде до него пред прозореца.
— О, небеса, той идва! Моля те, позволи ми да го издебна. Знам най-доброто дърво за целта.
— Остави ни на спокойствие по-дълго, отколкото си мислех — отбеляза Гарет. — Любопитството го е измъчило до смърт.
Ровена застана зад тях и се надигна на пръсти, но не видя нищо. Затова се промуши покрай Марлис и застана между брата и сестрата. Марлис се извърна рязко и залепи лицето й за стъклото.
— Само виж свитата му! Води със себе си половината Англия!
Гарет въздъхна тежко.
— Негодникът явно е решил да ни цивилизова. Още не ми е простил, че отпратих татковите рицари. Оттогава не крие презрението си към нашата провинциална въздържаност.
Ровена се отпусна на колене. Гарет я изгледа с въпросително вдигнати вежди как се промъкна между краката му и застана пред него. С отсъстващ вид тя облегна глава на ръката му и съсредоточи цялото си внимание върху шествието, което се точеше между хълмовете към Карлеон.
Празничното шествие идваше от Ардендон и насищаше местността с червени и сини цветни точки. Бойни коли и разкошни носилки придаваха на сивия ден пъстър оттенък. Коне, покрити със скъпи одеяла в яркожълто и смарагдовозелено, вървяха гордо начело на шествието. Ровена въздъхна страхопочтително и отвори още по-широко очи, за да поеме гледката в себе си. Чу плющенето на знамената, развявани от вятъра, чу дори звънкия смях на благородните дами, които седяха в носилките, и потръпна от пръхтенето на великолепните бойни коне, чиито ноздри изпускаха кълба дим в хладния въздух.
— Само един-единствен удар — продължи да се моли Марлис. — Това е всичко, което искам да му направя.
— Не. — Гарет остана непоколебим.
— След първия вик ще го пусна. Кълна ти се, ще го пусна!
— Не — повтори Гарет.
Упорито вирнатата брадичка на Марлис пролича дори под масата от коси и Гарет вдигна заплашително пръст.
— Забранявам ти. Блейн не е толкова привързан към теб, както съм аз. Ще се радва, ако му дадеш повод да прониже малкото ти черно сърце с копието си.
Марлис се намръщи грозно.
— Блейн открай време се опитва да забие копието си в мен — по един или друг начин. Още откакто отхвърлих предложението му.
— Убеден съм, че с времето щеше да ти прости отхвърлянето на предложението му. Но ти си навлече омразата му, когато го хвърли от коня пред очите на баща му. Сър Брайън най-сетне го бе посветил в рицарство и той беше много горд със себе си.
— Той беше пълен глупак! Защо се опита да ме целуне?
Ровена трепереше от вълнение. Гарет се взираше като замаян в златните коси на ръката му. Очите й бяха замъглени, полуотворените устни пламтяха. Очевидно беше пленена от гледката на пътя, който се виеше през долината, изведнъж толкова пъстър и оживен. Гарет стисна по-здраво рамката на прозореца, докато се питаше как ли би реагирал, ако тя го погледне по този начин.
Ровена усети почти незабележимото движение. Твърдите косъмчета на ръката му убодоха меката й буза. Тя промени позата си, изведнъж осъзнала мекия натиск на бедрата му върху гърба си. Обърна се и погледна нагоре по обшития със сребро жакет, докато стигна до тъмните очи. С уж небрежен жест той помилва бузата й. Фините косъмчета на тила й настръхнаха, връхлетя я гореща вълна.
Марлис ги следеше с подигравателен поглед. Гарет изведнъж се скова и се опита да изобрази бащински жест.