— Стой изправена, Марлис. Среши си косите, Марлис. Не спи, докато вървиш, Марлис. Онази глупава вещица си мислеше, че може да направи от мен дама.
— Наистина е била глупава — съгласи се с усмивка Ровена. Нежен воал прелетя през стаята и падна на главата й. Ровена бързо го свали от косите си. — А хубава ли беше?
Марлис кимна утвърдително.
— Господи, колко беше хубава! С гарваново-черни къдрици, които падаха до бедрата й, и с блестящи сини очи.
Ровена побутна люлката с крак.
— Вероятно е имала дете с баща ви?
— Не, дойде в замъка с бебето си. Само че никога нямаше време за малката. Постоянно я увиваше в дебели кърпи, за да не мърда. Скривах се в шкафа и когато тя излизаше, се измъквах и развързвах детето. Това я подлудяваше. Не можеше да разбере как толкова малко момиченце се развива само. Да, мащехата ни беше невероятно красива, но нямаше ум в главата си. — Марлис тикна в ръката й гребен от слонова кост. — Също като теб.
Тя прекоси помещението с бързи, сигурни крачки и отметна черното платно, което покриваше масата. При това преобърна малко ковчеже от борово дърво и Ровена се наведе да го вдигне. На капачето беше резбовано извито крило на някаква птица. Тя вдигна предпазливо капачето, но Марлис изтръгна ковчежето от ръцете й.
— Когато татко ни изпрати вест, че ще ни доведе нова майка, Гарет започна да прави такива неща за нея.
— От какво умря мащехата ви?
Марлис вдигна глава от ковчежето. Устните й се изкривиха в странна усмивка.
— Имаше лошо сърце.
Тя остави ковчежето на масата и погледна пронизващо Ровена.
— Не стой така и не ме зяпай с отворена уста, Ровена. Имаме много работа.
Ровена се усмихна зарадвано — толкова приятно беше да я наричат по име, вместо глупаче или тям подобни. Но какво искаше да постигне Марлис с тази внезапна любезност?
Сър Блейн от Ардендон завзе Карлеон, без дори да извади меча си. При настъпването на нощта замъкът сияеше в светлината на безброй свещи, а музиката, веселата глъчка и звънките смехове на дамите отекваха надалеч. Лястовиците под покрива избягаха в нощта, за да не чуват шума от празненството. Едри селяни с навити ръкави мъкнеха пейките и масите към стените, за да освободят място за танци. Дунла сновеше между залата и кухнята и грубите й, високо изречени забележки предизвикаха припадък у не една изискана дама. Гридмор следваше заповедите й, като слагаше плата със студено сърнешко в печката и изсипваше в скутовете на дамите подпалки за огъня. Опрял ръце на хълбоците си, Блейн наблюдаваше хаоса с многозначителна усмивка на устните си. Едва успя да спаси едно пищящо джудже от ръцете на Гридмор, който го бе помислил за набучен на кол глиган и щеше да го хвърли в пещта.
В една отдалечена стаичка на замъка Ровена чуваше слаб звън на камбани, но шумът, който долиташе до нея, беше като от няколко стада свине. Замаяна, тя се взираше в огледалото от ковано сребро и не можеше да повярва на очите си. От сребърната повърхност я гледаше чужда жена. Гърдите й се вдигаха и спускаха в неравномерен ритъм. Докосна с пръсти бузите си. Кожата й беше студена като блестящата повърхност на огледалото.
На бузите й бяха нарисувани две яркочервени кръгчета, устните бяха оцветени в същия тон. Очите бяха обградени с линия от черен въглен. При всяко мигване ресниците и се слепваха и тя се боеше, че след известно време вече няма да може да ги отвори. Силно почернени с пепел и дървено масло, миглите й бяха силно извити към изписаните вежди. Косата й беше прибрана в златна мрежичка. Върху нея беше закрепена синя шапчица, от която се спускаше кадифено було и скриваше къдриците й под тежките си гънки.
Преброй до сто, после слез и вземи участие в празненството.
Като си спомни нареждането на Марлис, Ровена започна да брои на глас. Стигна до осем, но забрави кое беше следващото число и започна пак отначало. Пръстите й нервно се заровиха в сандъчето с пепел от сушени плодчета.
— Четиринайсет — пошепна тя, — шестнайсет, четиридесет и четири, шейсет и осем, дванайсет, сто.
Скочи облекчено и за малко не се спъна в шлейфа, закачен за десния й ръкав. Протегна двете си ръце право напред, за да избегне второ спъване, и се запъти към вратата. След няколко опита успя да я отвори, но златната верижка на колана се закачи за бравата и тя не можа да се измъкне през тесния отвор. Ровена се освободи с тиха ругатня, която беше научила от Гарет и усъвършенствала с помощта на Марлис. Ако продължаваше по този начин, Гарет скоро щеше да я разкрие. Тя щеше да е единствената жена в залата, която се спъва и може да се просне в цялата си дължина на излъскания под.