Сладък тенор достигна до слуха на Ровена, последван от шумни смехове. Тя забави крачка, когато стигна до откритата галерия, водеща към стълбището. Ослепена от ярките цветове и светлината в залата, падна на колене и се вкопчи в парапета с овлажнели от вълнение пръсти.
Свещите по стените бяха заменени от факли. В огромната камина гореше огън и гонеше студеното течение към най-далечните ъгли. Дамите танцуваха в редица, движеха се с леки стъпки към кавалерите, които протягаха ръце към тях. Парфюмираните ръкави и воали образуваха невероятно пъстра върволица от блещукащи коприни. Гарет не се виждаше никъде. Няколко пажа бяха наклякали в един ъгъл и хвърляха зарове на каменния под. Възбудените им викове се извисяваха над общата глъчка. Ровена не се изненада, като видя между тях Марлис, която беше заменила износените си ръкавици с чифт съвсем нови от блестяща черна кожа, вероятно откраднати от стаята на Гарет. Тя заобиколи групата и ръждивата ножница на камата й се удари със звън в камината.
Тъмните й очи се отправиха към галерията и Ровена светкавично се скри зад една дървена колона.
— Имате обичая да се появявате на най-неочакваните места.
Ровена се обърна стреснато. Чий беше този мазен глас? Скръстил ръце, сър Блейн се бе облегнал на отсрещната стена. Устата му се изкриви в усмивка.
— В моя замък ви открих да спите с едно куче в залата, тук се криете в галерията. Странна дама сте вие. Цяла вечер питам Гарет къде сте, а той отговаря с дразнещо безразличие: „Тук някъде“. Склонността му към нищо незначещи отговори е един от дяволските му навици. — Той й подаде ръка да стане.
Тя го погледна с присвити очи и му позволи да й помогне.
— Ах, значи не сте ме забравили — произнесе той с лека усмивка, с която сигурно беше разтапял сърцата на бавачките си. — Кълна се, че нямам намерение да се нахвърля върху вас тук, в галерията. В Ардендон ви сбърках с друга дама. Ето, готово. И моля ви, престанете да ми крещите. Виждам, че по време на пребиваването ви тук Гарет ви е заразил с приказливостта си.
Ровена отвори уста, но веднага я затвори, без да е казала дума.
— Това е достатъчно — продължи весело той. — Няма да търпя подобни неприлични приказки от устата на една толкова очарователна млада дама. Би трябвало да се засрамите.
Най-сетне Ровена си възвърна дар слово.
— Вие би трябвало да се засрамите, уважаеми господине. Все едно с коя дама сте ме сбъркали, нямахте никакво право да ми натрапвате вниманието си. Рицарите се отличават с добро и благородно държание. Нима не бихте дали на дама от нисък произход правото да каже не? Нямате ли уважение към рицарските добродетели?
Блейн изръкопляска въодушевено.
— О, как блестят очите ви, докато ме укорявате! Още, още! Не млъквайте, моля ви!
— Искам да кажа… — Ровена млъкна, разбрала, че той нарочно я изкушава да продължи. Мрачното й изражение отстъпи място на колеблива усмивка, като видя веселите искри в очите му.
— Виждате ли, прекрасна лейди, онази нощ аз бях пиян не само от вашата красота, ами и от прекалено много ейл. На сутринта се събудих с туптящи слепоочия, на брадичката ми имаше огромно синьо петно, а съвестта ме измъчваше неудържимо, че съм се държал с вас като негодник. Затова най-покорно ви моля за прошка.
Преди да е успяла да отговори, той я хвана за ръката и я отведе до парапета на галерията. Точно под тях трубадурът Мортимър се беше навел над лютнята си и дългите руси коси закриваха лицето му. Непозната дама, облечена изцяло в яркочервено — от шапчицата на главата до върховете на обувките, седна в скута му. Той я бутна с лютнята си и пръстите му удариха няколко фалшиви акорда. После в скута му седна засмян паж и лютнята поде весела песен. Залата се залюля от смях.
— Гарет винаги ми е казвал, че Карлеон е толкова мой дом, колкото и негов — промълви замислено Блейн.
— И вие вярвате в думите му, нали?
— Не колкото във вашите. На какво ви напомня това празненство, прекрасна госпожице?
Ровена опря с ръка брадичката си, за да намали тежестта на накитите по главата си.
— На недостойна обсада.
— Каква очарователна представа! Обсада без проливане на кръв и жестоки битки. Обсада с музика, смях, остроумия и забавления. Нима кръвта ви не пее?
Ровена вдигна рамене и се направи, че не е забелязана как потръпваше гласът му. Той се опря с лакти на парапета и се приближи плътно до нея, сякаш бяха най-добрите приятели.
— Какво ще направите, ако под мантията на гостуването започне истинска обсада? Може би аз съм изкачил тази стълба само за да отвлека господарката на замъка, докато рицарят се занимава с други неща?