— Господарката на Карлеон се казва Марлис.
Блейн изкриви уста в горчива усмивка.
— Марлис не е дама и не може да бъде господарка. Ровена се отдалечи от него и огледа търсещо залата.
— Къде е господарят на замъка?
— Вероятно на двора, за да обсъди със скучните си гости някои още по-скучни аспекти на рицарството като турнири и коне.
— Значи това не са темите, които вие предпочитате?
— Аз предпочитам дамите пред кобилите, ако ме разбирате правилно.
— Без съмнение само дами, които се хвърлят в краката ви и просят поне малък знак на внимание.
— О, не! Предпочитам дами, които забиват юмручето си в брадичката ми. Този начин на общуване ме привлича неустоимо. — Той потърка гладката си брадичка, сякаш отново бе изпитан болка.
Ровена едва не се изсмя. Беше й трудно да устои на очарователната му усмивка.
— Аз няма да ви помоля за извинение — ако това е, което очаквате от мен.
— Готов съм да чакам цяла вечност, за да чуя молба от устата ви.
Наистина щеше да почака, защото в този миг в залата се появи Гарет. Не беше сред група засмени рицари, както беше очаквала Ровена, а сам. Беше по-висок от повечето мъже в залата и изобщо не се държеше като гостоприемен домакин, а по-скоро като чужденец. Скованите му рамене отблъскваха всеки опит за близост. Изглеждаше почти арогантен. Дали Ровена си въобразяваше, или смеховете наистина станаха по-пронизителни, а паузите — по-дълги? Мортимър задърпа усърдно струните на лютнята, сякаш искаше да запълни празнотата с музика. Гарет взе чашата, която му подаде една дама, и подигравателно вдигна тост за трубадура.
След като отпи голяма глътка, той поднесе ръката на дамата към устните си. Целуна меката длан и тя направи реверанс. Под украсената със скъпоценни камъни шапчица се подаваха бледо руси коси. Ровена позна лейди Алис.
Тъмната глава на Гарет се разми пред очите й. Непозната жажда образува в корема й кълбо от нерви. В сърцето й се забиха стотици мънички ками. Блейн наблюдаваше изражението й с равнодушни светлокафяви очи.
Гарет вдигна глава и отправи поглед към галерията. Ровена светкавично се скри зад колоната, притисна гръб към хладното дърво, сякаш искаше да се слее с него и да изчезне. Затвори очи и си каза, че е полудяла. Как можа да позволи на Марлис да я нагизди като кукла за театрално представление, за да привлече вниманието на Гарет? Вниманието му беше последното, от което се нуждаеше.
Тя вдигна полите си, за да избяга, но Блейн я хвана за китката и вдигна ръката й към устните си.
— Искате ли да танцуваме, госпожице паж? — Вдигна предизвикателно едната си вежда и притисна топлите си устни към ускорения пулс от вътрешната страна на ръката.
Ровена изтръгна ръката си и за момент повярва, че той ще я остави на мира. Но вместо това Блейн направи подигравателен поклон и я завъртя със замах, за да я поведе към стълбата.
Мортимър пееше баладата с висок, звънък глас, който прикриваше лекото гъгнене. Няколко дами толкова се трогнаха, че проляха немалко сълзи над съдбата на нещастното селско момиче, прелъстено и изоставено от безчестния рицар. Вече никой не обръщаше внимание на агнешкото и свинското печено по масите, затова пък всички оказваха нужното внимание на бъчвичките с топъл ейл до камината. Когато Мортимър свърши, множеството замлъкна за малко, обзето от топла меланхолия.
Гарет изтри сълзите по бузките на лейди Алис с крайчеца на воала й. Когато последните тонове заглъхнаха сред аплодисментите и одобрителните викове на публиката, на стълбата се появи Ровена с развяващи се ръкави. Блейн я водеше към залата с грижливо изработено изражение, смесица от радост и чувство за вина.
По залата се понесе любопитен шепот. Марлис направи две крачки към слизащите, после спря и скри ръце зад гърба си. Щом слязоха в залата, Блейн се обърна към Ровена и се поклони дълбоко. Тя направи грациозен реверанс.
Гарет се извърна от лейди Алис и погледът му бе прикован от прекрасната фигура, загърната в облак от синьо кадифе, в краката на Блейн. Пауновото синьо на роклята убоде очите му. Без да усети, изпусна чашата и червеното вино оцвети лавандуловия шлейф на лейди Алис. Гарет се надигна, сякаш замаян от дрога, без да забелязва, че всички погледи в залата се устремиха към него.
Ръката му се вкопчи в широкия ръкав на Ровена, обточен с хермелин. Пръстите му се впиха в меката й плът като стоманени куки. Погледнаха го две меки сини очи, натежали от дебелата очна линия.
— Какво правиш тук, за бога? — попита той и гласът му отекна във внезапната тишина.
Пленница на жестоката му хватка, Ровена прехапа устни, за да скрие треперенето им.