— Исках и аз да празнувам, милорд. Не сте ми забранили да участвам.
Той я раздруса грубо. Гневът заплашваше да го надвие.
— Откъде имаш тези неща?
— Аз… ние… — Погледът на Ровена намери Марлис, която се бе облегнала на стената и виновно се взираше във върховете на обувките си. В гърлото на Ровена се надигна горчивата жлъчка на предателството. Тя погледна в очите на Гарет и реши да си замълчи.
Гарет внезапно пусна ръката й. Блейн побърза да я подкрепи, защото тя се олюля и щеше да падне. Лицето на Гарет пламтеше.
— Изглеждаш смешна. — Свали с един замах скъпоценната шапчица и златната мрежа от главата й и ги хвърли на пода.
Ровена пребледня, сякаш я беше ударил. Косите се разсипаха по раменете й, загубили блясъка си под тежестта на украсата за глава. Тя се огледа и откри, че повечето присъстващи дами бяха с негримирани очи, бузи и устни. Неволно попипа бузата си и по пръстите й полепна червило като кървави петна. Нервно кискане прониза напрегнатата тишина. Последва го още едно.
Ровена гордо изправи гръб, сведе очи и направи реверанс пред господаря на замъка.
— Простете, милорд. Отдавна живея уединено и нямам представа за новата мода. Няма да ви досаждам повече.
Събра полите си, макар че изведнъж бяха натежали като желязо. Множеството се раздели, за да й направи път. Подигравателният смях заглъхна. Гарет се изправи срещу мрачно гледащия Блейн. Без да бърза, гостът взе една чаша от таблата на минаващия слуга и я сложи в ръката му.
— Пий, приятелю. Все пак това е твоят празник.
Топлината на чашата съживи ръката на Гарет. Той разклати чашата, за да се порадва на искрящата течност, изпразни я на един дъх и поиска да му сипят още.
7
Ровена се затича, без да обръща внимание на любопитните погледи, с които я проследиха малкото останали в двора гости. Когато мина през подвижния мост, тя чу как Мортимър отново засвири на лютнята, ритмично и бързо, сякаш я призоваваше да ускори крачка. Избухналият смях я подгони през двора. По бузите й се стичаха сълзи и оставяха тъмни петна по коприненото кадифе. Шлейфът й се закачи за един кол и тя се откъсна, изгонвайки перверзно удоволствие, че бе разкъсала скъпоценния плат.
— Ровена! — прозвуча зад нея вик, дрезгав и задъхан. Пъшкайки, тя спря до външната крепостна стена, окъпана от лунната светлина. Викът прозвуча отново, този път по-близо. Ровена побягна отново, краката й се движеха от само себе си, пренесоха я през четириъгълните сенки, които кулите хвърляха върху неравния калдъръм. Най-сетне излезе във външния двор. Още три крачки, и щеше да стигне до гората.
— Ровена!
Умолителният тон, толкова необичаен за Марлис, я накара да забави крачка. Накрая се спъна и спря, изохка и шумно пое въздух.
Пустият двор беше облян от лунна светлина. По изсъхналата трева заскърцаха стъпки и това беше единственият шум в нощта освен приглушеното цвилене на конете в близкия обор. На портата застана Марлис. Когато се запъти към Ровена, очите й все така бяха скрити под масата от черна коса. Ровена се отдръпна, по-близо до тъмната гора, като сърна, готова за бягство.
Марлис вдигна ръка.
— Моля те, не бягай. Аз не исках…
Гласът на Ровена прозвуча абсолютно безизразно.
— Какво тогава искахте?
Марлис поклати глава.
— Честно казано, не знам. Във всеки случай не това. — Падна тежко на сандъка до зида и зарови ръка в косата си. — Исках да е безобидна шега… весел номер…
— Обаче брат ви не разбира от вашия хумор.
— Гарет много отдавна е загубил чувството си за хумор. — Марлис зарита с двата си крака копията, нахвърляни в тревата пред сандъка.
— Защо ме гледаше така? Сигурно е мразел мащехата ви. Марлис отметна глава назад и се изсмя безрадостно.
— Напротив, напротив. Обичаше я. Даже прекалено много.
Ровена предпазливо пристъпи по-близо.
— Тогава сигурно съм му причинила болка, като ме е видял в нейните дрехи?
— Когато новата ни майка се появи в Карлеон, Гарет беше на дванайсет години. Тя беше много по-млада от баща ни, винаги засмяна и весела. Истински ангел, изпратен от небето да подслади мрачния ни живот.
Марлис изрита копията толкова силно, че те се разлетяха на всички страни. Ровена беше толкова съсредоточена в историята, че изобщо не усети как едно от тях я удари в глезена.
Марлис понижи глас.
— Сладостта й беше пълна с отрова. Гарет беше още момче, но тя харесваше гладката му кожа, невинността му. Когато баща ми бе повикан да подкрепи крал Едуард във войната срещу уелсците, тя го помоли да не изпраща Гарет на обучение при бащата на Блейн, макар че времето беше дошло. Каза, че тя лично ще се погрижи да обучи момчето на всички умения, необходими за един паж. — Марлис отговори съвсем открито на погледа на Ровена. — Тя научи Блейн на дворцови маниери. А Гарет научи на всичко друго.