Ровена вдигна отбранително ръка, сякаш искаше да спре следващите думи на Марлис, но вече беше много късно.
— Брат ми беше само на четиринадесет години, когато позна тежкото чувство за вина, че е влюбен в жената на баща си. Когато бащата на Блейн донесе вестта за смъртта на баща ни — починал от отровена стрела, — Гарет отиде при нея, за да й каже, че се е изповядал на свещеника и го е призовал да измоли божията прошка за двете изгубени души — неговата и нейната. Намери я в беседката в обятията на един от младите рицари на татко. Докато баща ни е лежал безжизнен в калта на бойното поле в Уелс и бавно е изстивал, мащехата ни… — Марлис грабна едно от копията и го размаха във въздуха. После се заразхожда покрай високата стена като вълк в клетка.
Ровена се отпусна в сухата трева и несъзнателно стисна копието, което лежеше до нея.
— Какво направи тогава Гарет? — попита тихо тя.
Марлис се обърна рязко към нея. Окото, което се виждаше под косата, засвятка тържествуващо.
— Това е въпросът. Виждаш ли, никой не е в състояние да каже какво точно е станало. Намериха я на следващата сутрин и мечът на Гарет беше забит в сърцето й. Пръстите й почиваха в локвичка кръв, с която беше написала на белия чаршаф името на Гарет.
Ровена отново чу песента на Мортимър:
Илейн. Ровена опря чело на ръцете си. Кожата й беше хладна и грапава. Потънала в мислите си, тя задърпа края на роклята си. След малко вдигна глава.
— Значи това е една от нейните рокли. — Гласът й прозвуча учудващо спокойно.
Марлис стоеше под лунната светлина с копие в ръка.
— Нямах намерение да…
— Вие ме облякохте в една от нейните рокли — повтори Ровена, този път по-високо. Стана с едно единствено гъвкаво движение и вдигна копието.
— Ровена, аз никога не бих…
— Направихте го, за да погледне мен и да види нея. Как ли ме мрази сега…
Самата тя остана много учудена от прозрението, че презрението на Гарет й причинява такава болка. Обхвана я гняв. Булото падна от очите й. Марлис едва успя да протегне копието, за да се защити, когато Ровена се хвърли върху нея. Двете копия се удариха и в пустия двор отекна оглушителен трясък. Марлис се запрепъва назад и едва успя да запази равновесие. Ровена не спря, не се запита откъде иде тази ужасна болка в сърцето й. Нададе вик и се хвърли напред, вложила цялата си тежест в нападението. Копието на Марлис се счупи под нейното с оглушителен трясък. Марлис падна назад и Ровена се хвърли върху нея. Краят на копието се опря в гърлото и спря дъха й. При падането косата й отлетя назад и безмилостната лунна светлина огря лицето й.
Ровена не беше престанала да се чуди защо Марлис толкова се старае да скрие лицето си, фантазията й рисуваше все нови и нови картини, една от друга по-страшни: грозни изгаряния и белези, пълно обезобразяване… Но истината беше много по-страшна.
Марлис беше красива.
Неравните, не толкова съвършени черти на Гарет бяха загладени и изтънени. С равна брадичка и високи скули, с очи, които блестяха като обсидиан под лунната светлина, с пълни устни, опънати в горда линия, Марлис беше истинска красавица. Зад буйната грива се криеше лице, в сравнение с което лейди Алис изглеждаше като сплескана с ютия. Това беше идеалът за женска красота. Ровена беше толкова изненадана, че разхлаби хватката си.
— Защо? — пошепна задъхано тя, макар да не беше сигурна какво точно иска да узнае.
Марлис я бутна настрана и Ровена се надигна без възражения. Марлис седна в тревата и й обърна гръб. Косата отново падна на лицето й. Ала когато отново беше в състояние да говори, без гласът й да се пречупи, Ровена беше изчезнала.
Докато тичаше, Ровена скъса полата си и я захвърли настрана. Остави зад себе си един кадифен парцал, напоен и омърсен с предателството на Марлис. После задърпа фино украсения корсаж, докато поддаде под треперещите й пръсти. Долната рокля от мека вълна увисна на един гол храст. Захвърли далече златния колан, после и копринения воал. Останала само по тънка ленена риза, тя побягна през гората, като заобикаляше дебелите стъбла със сръчност и грация, родени на крилете на свободата. Тази нощ беше свободна. Толкова свободна, колкото беше, преди Гарет да дойде в Ревълууд. Нищо не можеше да я спре. Нито Гарет, нито даже баща й. Никакви заплахи, никакви обещания.