— Ябълки, Ровена. Ще му опечем малко ябълки. Ще ги сложа в жаравата. Знаеш, че татко много ги обича.
Ровена пое с благодарна усмивка чувалчето, което й подаде Фреди. Малкият беше умен колкото всичките й братя, взети заедно. Тя нахлупи шапката над ушите си и избяга навън в падащата нощ.
Едва вратата се бе затворила зад нея, когато на стълбата се появи баща им и с препъване заслиза към залата.
Майчице, помисли си малкият Фреди, Ъруин е прав. Когато е пиян, татко никога не се препъва.
Изчезнала бе гордата походка, нямаше го замаяно доволния израз на лицето, стъпките бяха тромави, сякаш краката му стъпваха в разтопено олово, в погледа блещукаха неизплакани сълзи. Линдзи Фордис, барон Ревълууд, застана на последното стъпало и огледа смълчалите се младежи, сякаш ги виждаше за първи път.
— Велики боже, не знаех, че сте толкова много! — Той разтърка очи, сякаш се надяваше да намали броя им.
— Девет сме, чичо Линдзи, като смятаме и Ровена — отговори Ъруин, който както винаги се стараеше да се хареса.
Баронът се огледа отново.
— А къде е Ровена? Не я виждам.
Малкият Фреди излезе напред.
— Отиде да донесе ябълки, татко.
— Може би така е по-добре. — Докато вървеше към синовете си, Линдзи Фордис влачеше десния си крак — иначе лекото му накуцване днес беше болезнено видимо. Той се отпусна тежко на стария си стол и дървото изскърца под тежестта му.
— Вода, Фреди — изграчи той. Облегна се назад и затвори очи, без да обръща внимание на големия и малкия Фреди, които се скараха за стомната с вода и я разплискаха по босите си крака. С тихо проклятие големият Фреди изтръгна съда от ръцете на момчето и наля вода в ръждиво канче. След това предостави на братчето си честта да поднесе напитката на баща си с елегантен поклон.
Линдзи пое канчето с треперещи ръце и го изпразни на един дъх, сякаш съдържаше нещо много по-приятно от мръсна вода и един заблуден комар.
— Елате при мен, момчета. Имам добри новини — оповести той. Разпери ръце, сякаш искаше да ги притисне наведнъж до гърдите си, и се ухили. Младите мъже направиха няколко колебливи крачки към него, само Ъруин се отдръпна назад.
— Ела и ти, Ъруин. Никога не бих те изключил от едно прекрасно приключение само защото си имал нещастието да се пръкнеш от слабините на друг мъж.
Ъруин се изчерви и също пристъпи напред.
— За какво приключение говориш, чичо Линдзи?
Братята си размениха неразбиращи погледи, неспособни да си представят, че може да има и друг живот освен онзи, който познаваха. Нима не беше истинско приключение да садят зеле и цвекло по каменистите ниви, които упорито отказваха да дадат плод!
Баща им се наведе напред и намигна съзаклятнически.
— Вижте, синове мои, при това пътуване имах истински късмет. Тъкмо когато се бях запътил към дома, за да споделя новото си богатство с високо ценените си наследници… — Той се изсмя, но смехът не стигна до очите му — Кесията ми беше толкова натежала от златни монети, че старият жребец едва ме носеше.
Малкият Фреди скръсти ръце под гърдите и присви очи с ясно изразено недоверие.
— Тогава реших да отседна за една нощ в замъка на един приятел.
Ъруин се запита какво ли означаваше да имаш приятел. Досега не беше срещнал нито един човек, с когото не беше роднина.
— И в замъка се играеше на зарове, нали, татко? — прекъсна го остро малкият Фреди.
Създателят му разроши с обич сребърно-русите му къдрици.
— О, Роди, ти никога не пропускаш да ме учудиш.
— Фреди — поправи го механично момчето, мушна се под ръката на баща си и се върна до камината, където се зае отново с котела.
— И така — продължи невъзмутимо баронът, — след като се освободих от тежкия си товар, разбира се, само за да облекча живота на верния си жребец, продължих да играя на зарове с моя стар познат, син на ърл, чийто васал съм бил преди много години. Момчето винаги ме е обичало. Сега е могъщ и изискан рицар.
Нещо в начина, по който бащата подчерта последните думи, накара малкия Фреди да застане нащрек. Той се изправи, забравил за яденето, и се обърна към баща си.
— Първо залагах онова, което имах. После заложих и онова, каквото нямах. Може би бях пийнал малко повечко ейл. — Той вдигна ръка и в знак на обяснение раздалечи палеца и показалеца.
При този жест малкият Фреди разпери ръце, колкото можеше, за да поправи грешното заявление. Ъруин се изкиска и бързо вдигна ръка към устата си. Когато Линдзи се обърна към тях, Фреди се направи, че се протяга.
Баронът вдигна рамене.
— Така загубих цялото си богатство. Когато узна, че ме е лишил от всички средства, старият ми приятел загуби самообладание. Със злощастната си памет на победител той се досети, че се бях похвалил с прекрасните си синове, които се грижат достойно за замъка в мое отсъствие. Накратко, уговорихме се, че един от вас, щастливци, ще служи на моя приятел в продължение на година. — Той засия, сякаш очакваше изблик на въодушевление. Отговори му само мълчание.