— Призовавам мъжете на двубой и водя жените в леглото си.
Ровена сведе поглед. Като видя колана с ножницата на меча и обкованите с желязо ръкавици на Гарет да лежат в тревата до нея, в стомаха й заседна студена буца.
— Крайно неприлично е да се напада противник, който спи.
— Досега не знаех, че си ми противник.
— Прав сте. Аз съм ваше притежание — като меча или коня ви.
Той нави златния кичур на пръста си.
— Правилно.
— Но аз създавам много повече ядове от меча или коня ви. Принуждавам ви да напуснете празничната трапеза и гостите, предлагам ви нощно преследване, хубава плячка…
Ръката му се плъзна под косата и обхвана тила й.
— Човек трябва да се научи да си служи с меча и да обязди коня си.
Преди Ровена да е намери думи за отговор, устните му опариха нейните. В следващия миг Гарет се отдръпна и я погледна в очите. В дълбините им светеше любопитство.
— И мен ли искате да обяздите, милорд? — попита тихо тя. Гарет не видя в очите й обвинение. Стана, сложи два пръста в устата си и изсвири, Фолио се спусна по склона и потърка муцуна о бузата му. Гарет го хвана за гривата и леко я дръпна, Фолио наклони глава и се отпусна на колене в красив поклон. Ровена изръкопляска въодушевено.
Гарет отговори на погледа й над главата на коня и се засмя развеселено. Зъбите му блеснаха в мрака.
— Преди да обяздя Фолио, трябваше да спечеля доверието му.
Ровена затърка едно петно на ризата, за да скрие смущението си. В усмивката му нямаше подигравка. Гарет събра нещата си и пъхна меча обратно в ножницата. Възседна коня си и я погледна въпросително. Ровена се изправи, не знаейки какво да мисли. Дали пък не възнамеряваше да я остави сама в гората, за да я накаже за глупавото бягство?
Фолио направи няколко крачки покрай езерцето, невидимо направляван от господаря си. Ровена не се помръдна от мястото си, дори не трепна.
— Гарет?
Тя вдигна глава към него и изобщо не забеляза, че за първи път го наричаше по име, без „сър“ или „милорд“. Собственото му име прозвуча като музика в ушите му.
Мускулите на бедрата му се стегнаха, Фолио заклати неспокойно глава и изпръхтя.
— Какво има? — осведоми се рязко той, за да скрие какво въздействие му бяха оказали думите й.
— Бог не е на страната на виновните. Ако досега сте печелили всеки двубой в защита на своята чест, това не означава ли, че сте невинен?
Гарет я погледна втренчено. Изведнъж мълчанието помежду им стана опасно.
След минута той й подаде ръка. Ровена я улови и след секунди се настани удобно зад него на гърба на коня.
Топлината на тялото му беше като поздрав за добре дошла, но в думите му прозвуча опасна острота:
— Не ме оневинявай толкова бързо, Ровена. Убивал съм мъже, които нямаха никаква вина, освен че ме бяха нарекли убиец.
— А после водехте вдовиците в леглото си?
Гарет не отговори. Вместо това подкара коня нагоре по склона и не се издаде с нищо, когато Ровена се залови здраво за кръста му и се притисна до гърба му.
Блейн седеше на двора, опрял гръб на стената, когато Фолио мина през портата. Веселото празненство в замъка отдавна беше приключило, чуваше се само приглушено хъркане. Блейн махна парцалчето от спуканата си устна и примигна с окото, което не беше подуто. Главата на Ровена почиваше на гърба на Гарет, очите й бяха затворени. Тя промърмори нещо насън, когато Гарет внимателно се смъкна на земята, подпирайки я с едната си ръка, за да не падне. После я улови под мишниците и я вдигна от гърба на коня.
Когато босите й стъпала докоснаха земята, Ровена отвори очи. Неприкритите чувства в сините им дълбини пронизаха като сладостна стрела тялото на Блейн. Той стана, забравил болката в коляното, измъчван от много по-силни болки в слабините. Очите на Ровена отново се затвориха и тя падна в прегръдката на Гарет. Блейн направи крачка към тях, но недоверчивият поглед на Гарет бързо го прогони в сянката. Ровена не усети как устните на Гарет нежно докоснаха слепоочието й. Той я вдигна на ръце и я понесе към замъка. Блейн отново се облегна на стената, извъртя очи и простена. След известно време в кулата от другата страна на двора блесна жълта светлина. Блейн присви очи и се втренчи в отворения прозорец, в чиито очертания се появи тъмна глава. След минута капакът бе затворен с трясък. Блейн отметна глава назад и избухна в луд смях. Смя се, докато от напуканата му устна потече кръв и намокри брадичката му.
8
От оловносивото небе падаха първите снежинки. Леденият вятър ги носеше във всички посоки, те се удряха в зидовете на замъка и се стелеха по калдъръма в двора. Вратите на Карлеон се отвориха и в двора се изсипаха елегантни дами и рицари с дебели наметки, подплатени с кожи. Звънки смехове отекнаха в хладния въздух, когато всички лица се обърнаха към небето. Снежинките се топяха по сгорещените бузи, някои отвориха уста, за да хванат бялото великолепие с езиците си.