Когато снегът покри кафявата трева с тънък, прозрачен слой скреж, а по-късно и с плътна бяла пелена, мъжете започнаха да се промъкват изотзад към приятелите си и да хвърлят сняг в яките им. Някой откри сандъка с копия във външния двор и скоро се разигра истински турнир, при който дори най-сръчните се подхлъзваха по снежната покривка и се търкаляха по склона.
Ровена излезе от замъка последна. Притисната до стената, проследи забавленията на изисканите дами и кавалерите им, питайки се дали са наред с главите. За нея снегът не означаваше нито радост, нито забавления. Снегът беше само знак, последен, окончателен знак, че много скоро щяха да започнат дните и седмиците, когато тя и братята й оставаха затворени в Ревълууд — пътят навън беше препречен от огромни снежни маси и това продължаваше от декември до март. Снегът означаваше една-единствена окъсана завивка за девет мръзнещи тела, само цвекло за храна и историите на Ъруин, които запълваха късите дни и безкрайните нощи. Снегът означаваше и каша, в която имаше много повече вода, отколкото ечемик.
Както беше предсказал Гарет, Блейн и свитата му останаха в Карлеон и се заеха да изядат и изпият всички запаси в замъка. Дунла командваше десетки млади селянки и селяни, назначени на временна работа, и ги плашеше до смърт с крясъците си. Гридмор водеше обезпокояващ брой пажове срещу стените и первазите на прозорците и едва успяваха да ги спасят. Блейн прекарваше дните си в рицарската зала и изглеждаше като доволна котка, винаги в търсене на ново развлечение.
Пътуващи артисти, чули за щедростта му, идваха на тълпи в замъка. Кукловоди, акробати и въжеиграчи, трубадури и гълтачи на мечове бяха винаги добре дошли в Карлеон.
Снегът донесе промяна и скоро забавленията се пренесоха на двора. Ровена уви ръце около кръста си и потрепери. Не носеше наметка, само безформена горна рокля от бяла вълна. През първата нощ след пристигането на гостите беше оценила стойността на скромните дрехи. Вече нямаше никакво желание да дава храна за шепота на жените зад, гърба й. Всички знаеха, че споделяше спалнята на Гарет, но никой не можеше да каже дали е негова любовница или доверена прислужница. Пред гостите Гарет се отнасяше към нея с хладна учтивост. Впрочем, когато оставаха сами, беше същото.
Единствено когато се появяваше Блейн, Гарет проявяваше интерес към нея. Тогава се появяваше изведнъж, незнайно откъде, осведомяваше се за напредъка й по четене и писане, питаше я дали овесената каша сутринта е била вкусна. Това я объркваше, а Блейн се вбесяваше и ставаше още по-учтив от обикновено. Ровена се смущаваше толкова силно, че измънкваше някакъв отговор, който би засрамил дори най-простото селско момиче, и се спъваше в собствените си крака, докато се опитваше да избяга от двамата мъже.
Сега снегът падаше като непрозрачна бяла пелена и скоро покри кулите и зъберите на замъка с дебела покривка от седеф. В другия край на двора Марлис се бореше с един червенобуз паж и на всички страни хвърчеше сняг. Молбите на момчето за милост извикаха усмивка на лицето на Ровена. Снежинки се топяха по миглите й и се стичаха по бузите като сълзи. От няколко минути тя наблюдаваше Гарет с нарастваща тревога.
Лейди Алис беше коленичила в краката му. Ръцете й бяха скрити в копринени ръкавици, обточената с хермелин наметка падаше на елегантни гънки около крехката й фигура. Тя направи голяма снежна топка, вдигна глава към Гарет и фините черти на лицето й засияха. Той й предложи ръката си и тя прие с готовност. Когато скочи на крака, тя духна сняг в лицето му и той се наведе. Лейди Алис изписка превзето, събра полите си и се скри зад една масивна дама. Гарет изръмжа и се втурна да я преследва. Точно в този момент очите му срещнаха погледа на Ровена.
Той се изправи и вдигна за поздрав ръката си в черна ръкавица. Ровена направи усилие да се усмихне и побърза да се скрие в сянката на кулата. Краката сами я отнесоха в кухнята, където се отпусна изтощено на една пейка.
— Много е студено, нали? — изкрещя в ухото й Дунла. Ровена изобщо не се изненада, когато старата жена сложи на масата пред нея голяма купа с леща. Тя вдъхна дълбоко сладката миризма, но въпреки това отмести купата настрана. Нали видя как усмивката на Гарет угасна, когато срещна погледа й? Защо продължаваше да я държи в замъка си, щом не може да я понася? Сложи ръце на масата и положи глава върху тях. Не видя как Гарет застана на прага, нито как Дунла го заплаши с дървената лъжица. Когато вдигна глава, вратата беше празна, а Дунла пееше или по-скоро ревеше песента за ужасния край на един похотлив рицар.