Ровена седеше на най-долното стъпало на стълбата, която водеше към залата, вдигнала колене към гърдите си, увита в някаква стара кожа. Поривите на ледения вятър раздрусваха прозорците. Те издържаха на ожесточените атаки, но вятърът не спираше. Снежна вихрушка се носеше над валовете на крепостта. Призрачното виене премина в гневен рев и Ровена бързо се прекръсти под кожата. Най-сетне бурята поутихна, но леденият вятър продължи да гони снега около бойниците. Даже богатството на Гарет не беше в състояние да спре настъплението на зимата в Англия.
Преди една седмица над Карлеон бе завалял нов сняг. Ровена се качи при гостите в покритата галерия, за да се възхита на големината и красотата на снежните маси. Само след минути кулите се окичиха с бели калпаци, замъкът първо се покри със захарна глазура, а накрая се превърна в снежна крепост. Ала режещият вятър бързо ги прогони обратно в залата. Мъжете внимателно водеха жените надолу по витата стълба, но шегите им звучаха принудено. Зад усмивките дебнеше тревога. Ровена неколкократно чу думите „снежна буря“.
Само след седем дни, от който и прозорец да погледнеше, Ровена не можеше да види на повече от педя разстояние. Светът се стъмни, превърна се в снежна вихрушка, а безмилостното небе продължаваше да изсипва върху замъка нови снежни маси. Снежни преспи се трупаха пред валовете, снегът се трупаше по стените. Гостите на Гарет се бяха събрали в рицарската зала, без да са били поканени, и се опитваха да не забелязват гневните жестове и да не чуват повишените гласове на Гарет и Блейн пред камината. Най-сетне Блейн вдигна ръка, за да привлече вниманието на гостите, и се усмихна сладко.
— Нашият домакин дълго мисли какво развлечение да предложи на гостите си в това ужасно време, за да сложи край на скуката и да ни позабавлява. Накрая решихме да организираме лов. Всеки мъж трябва да участва и до донесе дивеч за тазвечерната трапеза.
Мъжете заръкопляскаха унило. Лейди Алис вдигна кърпичката към треперещите си устни. Лицето на Гарет беше прорязано от дълбоки бръчки.
По знак на Блейн слугите започнаха да носят вълнени навуща за краката и кожени жакети. Мъжете чакаха нетърпеливо, докато жените ги загръщаха в наметки и увиваха на главите им дебели шалове като шапки. Някои си разменяха обидни забележки, хвалеха се колко дивеч ще убият, но явно го правеха само за да предотвратят разпространението на потискащата тишина. Накрая жените започнаха да раздават целувки за късмет и всички се засмяха. Една дебела дама ободрително плесна съпруга си по задника, когато той се сбогува. Младо момиче с луничаво лице, едва ли по-възрастно от Ровена, срамежливо подаде на своя рицар кърпичката от гърдите си.
— Няма ли да ми дадете нещо, което да ми донесе късмет, сладка Ровена? — попита тихо Блейн. Беше се промъкнал зад нея безшумно като котка. Кожената шапка беше нахлупена над едното му око.
— За какво ви е талисман?
Блейн сложи ръка на сърцето си и запримигва.
— Това е като клетва за вечна любов от дамата, която обожавам.
Ровена огледа дрехата си. Простата ленена рокля нямаше никакви украшения, не носеше нито колан, нито кърпичка на гърдите.
— Боя се, че нямам какво да ви дам.
— Умолявам ви! Може би една целувка, за да запомня вкуса на меките ви устни. Не ме пращайте в ледения гроб без тази малка утеха.
Бузите на Ровена поруменяха. Тя се отдръпна назад, но той я последва.
— Махай се оттук, Блейн, или ще забия копието си в челото ти като талисман. — Същество, което приличаше на мечка, слезе по стълбата и застана между тях.
Блейн отскочи настрана, за да направи място на рошавото чудовище. Една жена изпищя и устреми поглед към стълбата. Увита от главата до петите в кожи, така че се виждаше само носът й, Марлис прекоси залата, без да се притеснява от вниманието, което й оказваха. Беше вързала на стъпалата си две гладки дъски, за да върви по-лесно в снега.
Гарет я настигна с големи крачки и я хвана за рамото. Последва тих, но много разгорещен разговор. Марлис сложи край на спора, като метна копието си към залата. За малко не улучи един паж, който успя да се наведе в последния момент. Копието се заби в една дъбова греда, чу се силен трясък. Ровена се разтрепери от ужас, когато Марлис високо и подробно обясни на Гарет какво можел да направи с тъпия лов, който бил измислил. Накрая грабна една кана бира и закрачи гневно нагоре по стълбата. Проклятията й постепенно заглъхнаха.