Думите й бяха последвани от тих шум — като далечен рев на морски вълни. Ровена се намръщи и вдигна глава. Лейди Алис скочи. Гласове. Мъжки гласове пееха песен, гръмко, живо. Всеки куплет завършваше със звън, сякаш някой удряше гонг под водата.
Момичето с луничките също скочи.
— Света майко божия, защити ни! Те са мъртви! Чувам ангелския хор…
Мортимър хвърли лютнята си и стана.
— Ангели, които пеят такава песен, не са на небето.
Призрачната песен се чу съвсем ясно:
Устните на Ровена се опънаха в усмивка. Масивната врата затрепери в дебелата рамка, когато няколко копия пробиха леда и се забиха в дървото.
— Защо благородните дами не ни пускат да влезем? — извика отвън неподражаемият глас на сър Блейн. Мортимър изтича да отвори тежката врата.
— Дамите може би, но аз никога!
Дамите се втурнаха да поздравят съпрузите и любимите си, облени в радостни сълзи, и едва не стъпкаха бедния музикант. Мъжете се изсипаха в залата като снежен облак. Целите бяха в сняг и лед, по косите им висяха ледени висулки и приличаха на снежни планини. Носеха на прътове десетина глигана, кръвта беше замръзнала по безжизнените им тела. Посрещачките нададоха ликуващи викове.
Ровена остана сама на стълбата. Без да крие сълзите си, Марлис се хвърли в прегръдките на белия великан, който влезе последен. Той се освободи внимателно, сложи я на пода и отърси снега от косите си. Зъбите му блеснаха ослепително в замръзналата брада и устните му се опънаха в усмивка, в която нямаше и следа от горчивина. Той прие с очевидно удоволствие прегръдките и поздравленията на дамите, а когато дойде ред на лейди Алис, очите му засвяткаха възбудено.
Ровена усети как в стомаха й заседна ледена буца. Току-що осъзнала истинската природа на чувствата си към Гарет, сега те я връхлетяха като снежна буря. Като смяташе, че никой няма да я забележи във веселата бъркотия, тя се изкачи по стълбата, влачейки след себе си кожата от леглото на Гарет.
Дунла дойде два пъти, за да почука на вратата й, след час се появи отново. Ровена всеки път й отговаряше с едни и същи думи:
— Оставете ме. Не ми е добре.
Как така Дунла беше забелязала отсъствието й от празничния пир? От залата се чуваха ликуващи викове, примесени с музика. Ровена се зави презглава с кожите и се взря с невиждащ поглед в мрака. Снегът беше престанал, но вятърът продължаваше да блъска с рев затворените капаци.
Наистина й беше зле. Изпитваше презрение към самата себе си и то се бе свило в сърцето й като юмрук. Защо беше такава глупачка? Защо бе допуснала да попадне под властта на две тъмни очи и едно силно, мускулесто тяло? С нищо не беше по-добра от лейди Алис. Няколко пъти задряма и всеки път се будеше трепереща като болна от треска. Бузите й бяха мокри от сълзи. Трябваше й много време, докато уязвената й гордост се възстанови. Гарет без съмнение щеше да празнува до късна нощ, първо в залата, после в спалнята на лейди Алис.
Когато вратата се отвори със скърцане, тя не се обърна.
— Моля те, Дунла, върви си. — В гласа й звучеше гняв. — Не ми е добре и не съм гладна.
— Не е чудно да се разболееш, ако продължаваш да стоиш тук без огън в камината. От устата ми излизат бели облачета.
Ровена се претърколи настрана и седна. Косите й се разпиляха по кожата, която бе вдигнала до брадичката си. Гарет затвори вратата зад гърба си и се облегна на рамката. Подаде й нещо, увито в бяла кърпа.
— Донесох ти няколко горещи пастетчета. С ябълки. Знам, че ги обичаш.
Ровена смръщи носле.
— Не. Не ги искам. — Обърна му гръб и отново се сгуши в кожите.
За момент в стаята се възцари учудено мълчание. След това се чу трополене: Гарет нахвърля цепеници и съчки в камината и запали огън. Веселото пращене на пламъците звучеше многообещаващо, но щеше да мине доста време, докато прогони студа от стаята. Ровена нетърпеливо чакаше да чуе затварянето на вратата, но нищо такова не се случи.
Когато й омръзна да се крие, подаде лице изпод кожите. Гарет седеше пред огъня и разтриваше ръцете си.
— Имам чувството, че никога няма да се стопля.
Тя проследи изненадано как той свали дебелия си жакет. Смеховете и песните в залата не преставаха.
— Не е ли признак на лоши маниери, когато домакинът напуска рано-рано собствения си празник?
Гарет вдигна рамене.
— Омръзна ми да слушам наздравиците им. Жалка сбирщина, нали? Щом им напълних шкембетата с прясно глиганско печено, забравиха подозрителните погледи и започнаха да пият за мое здраве. Качих се в спалнята си с надеждата да намеря топло легло, но явно не съм попаднал на правилното място.