Думите му бяха избрани много лошо. Ровена ядно стисна устни и отново се зави презглава. Гарет сложи още две цепеници в огъня, изяде едно от пастетчетата, които беше донесъл за Ровена, легна си и се зави с няколко кожи.
Огънят гореше буйно, но в стаята беше все така студено. Навън вятърът свиреше, зарадван от падащите температури. Капаците на прозорците скърцаха жално под непрестанния напор, през тесните процепи проникваше леден въздух. Ровена много скоро усети студенината на камъните под дебелите кожи. Разтрепери се неудържимо и макар че обгърна с ръце тялото си, не намери утеха в собствената си телесна топлина. Купчината кожи не можеше да се сравни с девет топли тела под една-единствена скъсана завивка. Къде беше малкият Фреди да се сгуши в нея?
Тя пропълзя към огъня, влачейки кожите, направи си постеля пред камината и си легна, треперейки. Сенките, които танцуваха по стените, създаваха впечатление за уют и топлина, но то беше лъжливо. Скоро Ровена замръзна до кости и зъбите й затракаха. Уви се по-плътно в кожите, седна на пейката пред камината и опря буза в топлите камъни.
Силен порив на вятъра отвори един капак и Ровена се стресна. В стаята нахлу леден вятър, завъртя снега в ослепителна вихрушка. Гарет скочи, ругаейки, и затвори капака. Когато се обърна към камината и започна, да изтупва снега от дрехата си, откри Ровена на пейката. Единствено очите и буйната руса грива се виждаха над тъмната кожа.
Без да каже дума, Гарет си легна отново.
— Как искаш да заспя, като зъбите ти не престават да тракат? — попита почти грубо той след малко.
— Най-смирено моля за извинение, милорд — отговори Ровена през здраво стиснати зъби. — Ако толкова ви преча, изгонете ме в стаята на Марлис. Не съм свикнала да спя сама през зимата.
— Аз пък съм. Но не с половината от завивките си. Това е смешно. И за двама ни няма полза да замръзнем на разстояние само няколко стъпки един от друг. — Той отметна кожите и й махна. Това беше недвусмислена покана.
Ровена отвори широко очи. Зачервеното връхче на нослето й се подаде над кожите, но тя само се уви по-плътно в тях. Гарет сърдито извъртя очи.
— Колебанието ти е ласкателно, но аз мога да те уверя, че онази част от мен, която е склонна да ти досажда, в момента е абсолютно замръзнала.
Ровена го огледа крадешком, все още несигурна. Той издиша шумно, тя стисна за миг очи, скочи, изтича до леглото и се хвърли до него на дюшека. Леглото се залюля и тя се сгуши под завивката, обърната с гръб към него.
Гарет се вгледа в съвършената извивка на гърба й под простата риза и се запита дали не беше дал обещание, което не можеше да изпълни. Нахвърля отгоре й кожите, обърна се на другата страна и затвори очи. Скоро се чу шумолене и леглото се залюля. Гарет отвори очи и се обърна. Стройното тяло на Ровена се разтърсваше от силни тръпки.
— Велики боже, жено! Явно не зъбите ти вдигат този адски шум, а кокалите!
Ровена скочи от леглото и светкавично се уви в една пухкава кожа.
— Моля за прошка, милорд. — Талантът за подигравателни забележки и този път й помогна да намери точните думи. — Може би все пак ще предпочетете да ме вържете с верига за леглото и да ме принудите да удовлетворя най-тъмните и противоестествени желания на тялото ви.
Гарет зарови пръсти в разбърканата си коса. Думите, които Ровена хвърли в лицето му, бяха неговите собствени: беше ги казал на един похотлив стар граф от Лондон и на една дама, за която можеше да бъде сигурен, че ще ги разпространи до най-далечното кътче на Англия.
Разумът се опита да го предупреди, но ръцете не го послушаха: сграбчи Ровена за раменете и я дръпна към себе си. Тя опря ръце на гърдите му, за да запази известно разстояние между телата им.
— Това е много изкусителна покана, милейди, но и двамата знаем, че не са нужни вериги.
Ровена сведе глава, смутена от дяволските искри в тъмните очи, и трескаво се запита какво я бе изкушило да го подразни. Извън леглото той беше много по-висок от нея, а в леглото все още беше неин господар и повелител. Омразната Илейн го беше обучила добре. Ровена сведе поглед. Ръцете й върху гърдите му изглеждаха тромави, без никаква елегантност.
Пръстите на Гарет упражняваха доста по-силен натиск. Смиреното й отдаване го ядоса много повече от откритата съпротива. За него то беше още едно доказателство, че тя цял живот беше приемала на доверие недостоверните обяснения на баща си. Дощя му се да я раздруса. Да й заповяда да се защитава, да му каже открито мнението си или дори да го нападне. Искаше да събуди духа й за нов живот. Знаеше, че тя притежава този дух, беше го видял преди малко в уж безучастния й поглед. Ръцете го засърбяха да я притисне върху кожите и бавно и търпеливо да разпали новата искра в нея, докато лумне буен огън. Притисна устни в меката й коса и се опита да потисне могъщото желание, което го изпепеляваше.