Възцари се неловко мълчание. Ровена чак сега забеляза, че шапчицата на главата на лейди Алис беше със същата форма като тази на мечката. Ноздрите на Алис се издуха още повече.
Блейн се покашля.
Гарет помилва косата й и кичурите се плъзнаха по пръстите му като течно злато.
— Много добро наблюдение, скъпа моя. Бартоломеус е много мил. Да не говорим, че не яде гости като рибите на Блейн.
Ровена сведе глава и изведнъж изпита желание мечката да дойде и да я погълне наведнъж. Мъж със зачервено лице, размахващ украсена с перо шапка, спря да размени няколко любезни думи с Гарет. Докато нищо незначещият разговор се разиграваше над главата й, Ровена се умори да зяпа копринените обувки на лейди Алис и се зае да подрежда диплите на дрехата си. Тъкмо беше разпростряла меката вълна като ветрило около възглавницата, когато вратата се отвори и в залата влезе редица от безцветни фигури. Сърцето й направи огромен скок и излезе от ритъм.
— Как е възможно това? — промърмори като на себе си Блейн. — Да не е избухнало селско въстание?
— Но това е отвратително! — възмути се Алис. Новодошлите останаха в края на залата — очевадно се надяваха окъсаните им дрехи да се слеят със сенките по стените. Ала в края на редицата вървеше стройна фигура, чиито изправени рамене и сребърно-руса коса не й позволяваха да изчезне в навалицата.
Ровена се надигна от мястото си, но Гарет мушна ръка под косата й и я сложи на тила й, за да я задържи. Тя го погледна измъчено. Погледът му не издаваше нищо, ала натискът на пръстите му я принуди да седне отново.
Линдзи Фордис, барон на Ревълууд, влезе в залата след синовете и племенника си. Наконтен с тъмносини панталони и жълт жакет, той приличаше на самонадеян паун, който преследва ято безлични сиви врабчета. Очите му претърсиха неспокойно залата, ръцете му бяха в непрестанно движение. Когато Мортимър завърши песента за велик древен рицар с шумен акорд, Линдзи подскочи стреснато. Малкият Фреди също претърсваше събраните по масите гости с будния поглед на сивите си очи и по-бързо от баща си откри Ровена в краката на Гарет. Блъсна стоящия пред него, той предаде новината на следващият брат, докато стигна до големия Фреди, който на свой ред цапна баща си по главата.
Очите на Фордис светнаха зарадвано. Преди Ровена да вдигне треперещата си ръка за поздрав, Гарет улови брадичката й между палеца и показалеца си и я принуди да го погледне. Наведе се над нея и покри устата й със своята. Брадичката му я погъделичка, устните му се плъзнаха нежно по очертанията на нейните. Твърде смаяна, за да се отбранява, тя отвори устните си за него. Езикът му се плъзна навътре, съвсем леко, отново и отново, докато тя усети как зъбите й се разтвориха сами, за да го пропуснат в сладката, мека вътрешност на устата й. Стомахът на Гарет се сви на топка. Опита се да се отдръпне от нея, но могъщият копнеж го задържа. Когато най-сетне намери сили да освободи устата й, беше толкова смутен, че трябваше да отмести поглед. Облегна се назад в стола си, взе една чаша от таблата, която му поднесе Дунла, и я изпи на един дъх. Остави я и веднага взе втора.
Ровена взе последната чаша от таблата, за да има нещо, което да държи в треперещите си ръце. Изля малко ейл на полата си, но изобщо не го забеляза. Блейн отведе лейди Алис настрана — на лицето му беше изписана презрителна усмивка. Бащата на Ровена не смееше да мръдне от вратата. Ровена очакваше, че той ще прекоси тичешком залата, за да поздрави единствената си дъщеря, но нищо такова не се случи. Линдзи я поглеждаше недоверчиво през рамо, после се обръщаше нагоре към бойниците. Да не би да очакваше стрела в гърба? Ровена проследи с нарастващо учудване как баща й подгони синовете си към претоварените с ядене маси и се поклони пред една пълна дама, която стоеше сама до стената. Двамата отидоха да танцуват и много скоро бузите на дамата запламтяха от цветистите му комплименти.
Само след половин час братята на Ровена бяха опразнили три маси. В чиниите останаха само кокали. Дунла мина покрай тях, поклати смаяно глава и забърза към кухнята, за да заповяда на слугите да донесат още храна. Гарет оглеждаше мрачно навалицата и непрестанно поглаждаше брадата си. Отдавна загубилите цвета си коси на бащата бяха само бледо отражение на прекрасната руса коса до коляното му.
Линдзи Фордис имаше нужда от шест канички ейл, шест танца с дебелата дама и добро похапване, за да събере смелост и да подгони трима от синовете си към масата на Гарет.
Ровена следеше с поглед малкия Фреди, който се отличаваше със сребърно-русите си къдрици. Щеше да се надигне, ако Гарет не беше избрал точно този момент, за да помилва бузата й със собственически жест, който неприятно й напомни за начина, по който се отнасяше към Фолио.