Тълпата се раздели пред барона. Кракът, който влачеше, сякаш правеше крачките му още по-пърхащи. Дамите наоколо бяха запленени от великана, който вървеше след него.
Зад Фреди вървеше Ъруин и непрестанно се извиняваше:
— Простете, прекрасна лейди… моля за извинение, мадам. Не ви настъпих нарочно… моля да ме извините… — Продължи така, докато се удари в гърба на големия Фреди и малкият Фреди го изрита по пищяла.
Фордис удостои Гарет с изящен поклон. Ъруин погледна Ровена отвисоко и това я учуди безкрайно. От мястото, на което седеше, краката му не изглеждаха толкова безформени. В погледа му все така се четеше безкрайно възхищение и стомахът й се преобърна.
Баща й изобщо не й обърна внимание.
— Уважаеми сър Гарет — започна той и гласът му се пречупи. Изкашля се, изплю се на пода и започна отново: — Нямам думи да изразя колко ни зарадвахте с любезната си покана. Вече се бяхме уплашили, че снегът ще ни спре, но небесният отец се смили над нас и ни позволи да дойдем в Карлеон.
— Винаги съм казвал, че небесният творец има злобно чувство за хумор — отбеляза Гарет и помилва бузата на Ровена с наслаждението на дяволски музикант. Сърцето й спря да бие.
Баща й се изсмя нервно и изтри влажните си устни с опакото на ръката.
— Не толкова, колкото е вашето, уважаеми сър.
Ровена внимателно подаде краче изпод полата си и побутна малкия Фреди с върха на обувката си. Обувката от козя кожа беше бяла като сняг в сравнение с мръсните парцали, с които момчето беше увило стъпалата си. Един бърз поглед й показа, че братчето й бе усетило докосването й.
— Все още ли ви харесва Карлеон, Фордис? — Гарет изпразни чашата си и небрежно я хвърли на пода.
Бащата на Ровена се огледа, сякаш се готвеше да купи замъка.
— Малко е голям за моя вкус. Предпочитам момчетата ми да живеят в по-скромни условия. Както винаги съм казвал, децата трябва да се учат на скромност.
Големият Фреди тропна нервно с крак, сякаш се съмняваше в ползата от скромността.
— Смятате ли, че Карлеон не се е променил, откакто сте били за последен път тук? — продължи с въпросите Гарет.
Фордис се покашля.
— Минаха много години, откакто имах честта да служа на баща ви, ако не ме лъже паметта…
Ровена го погледна смаяно.
— Ти си служил при бащата на Гарет?
Пръстите на Гарет стиснаха бузата й малко по-силно, после се плъзнаха към шията й. Предизвикателното движение накара баща й да сведе поглед. Ровена сведе глава към скута си. Малкият Фреди преглътна шумно.
Гарет се наведе напред и прониза баща й с тъмен поглед. Дясната му ръка се плъзна като милувка по сребърната дръжка на меча. Ъруин неволно направи крачка назад.
— Може би трябва да опресня спомените ви — промълви Гарет. Баща й се огледа страхливо, сякаш от тълпата гости щяха да изскочат десетина въоръжени рицари и да го пронижат с мечовете си. Лютнята на Мортимър замлъкна за първи път тази вечер. Трубадурът се престори, че я настройва, но Ровена видя как поглеждаше крадешком към тях.
Фордис се почеса по главата и оредялата му коса щръкна на всички страни.
— Преди да преживея онази злощастна битка, предлагах услугите си на много господари. Вашият баща беше един от тях. Не можете да очаквате от мен да помня всичко, нали? Карлеон е само сянка в спомените ми. Какво значение има това сега? О, споменах ли вече нашия подарък? Ние ви носим подарък, уважаеми сър Гарет. — Той плесна с ръце. — Фреди, донеси подаръка!
Големият и малкият Фреди се втурнаха към грубо изтъкания чувал, оставен в един ъгъл. Баща й смушка Ъруин, който зяпаше с отворена уста, и взе чувала от ръцете на синовете си. Ръждивата чаша от перваза на камината в Ревълууд се търкулна в полите на Ровена. В смущението си тя забрави дори чувствата си към Гарет. Понечи да скрие чашата в диплите на роклята си, но Гарет я изпревари.
— Великолепно — изрече сухо той и побутна реликвата с върха на ботуша си. — Но не е и наполовина толкова хубаво, колкото другия подарък, който ми направихте.
Преди Ровена да е успяла да реагира, Гарет плъзна ръка в деколтето й. Тя се вцепени от ужас, когато пръстите му обхванаха едната й гърда и я опипаха с обидна интимност. Очите на баща й се разшириха от изненада. Лицето на Ъруин стана синьо като панталоните на чичо му. Но най-страшното за Ровена бяха ръцете на малкия Фреди, които се свиха в юмруци и отново се отпуснаха.
Ровена пламна от срам. В следващия миг ръката й замахна от само себе си. Искаше да удари Гарет, но забрави, че чашата с ейл все още беше в ръката й. Когато я видя, беше вече твърде късно и съдържанието й се изля в лицето на Гарет. Той примигна слисано. По челото и бузите му потече ейл, закапа от брадата му. В следващия миг устните му се опънаха в тънка линия, той я вдигна за косите и я стисна между коленете си. Ровена не виждаше нищо друго освен очите му, пламтящи от гняв, черни като въглен. Ала не се уплаши. Даже вирна предизвикателно брадичка. Гневът й по нищо не отстъпваше на неговия.