Някой се покашля. Едва сега Гарет забеляза, че в залата цареше пълна тишина. Откъсна поглед от Ровена и видя десетки, стотици хора, в чиито очи светеше задоволство. Те бяха чакали този миг почти двадесет години. Бяха чакали желязното му самообладание да рухне. Бяха чакали да видят в него момчето, убило Илейн от Тур в леглото й. И Ровена им беше дала тази възможност.
Стиснал зъби до болка, той освободи косите й от желязната си хватка.
— Върви си в стаята.
Тя стоеше гордо изправена между коленете му, нищо не издаваше вътрешното й треперене. За момент Гарет помисли, че ще му се противопостави, но Ровена само леко наклони глава и отговори кратко:
— Както желаете, милорд.
Жените и мъжете в залата жадно протегнаха шии, за да проследят пътя й до стълбището. Главата й беше добродетелно сведена, но раменете издаваха непоколебима решителност.
Марлис беше тази, която сложи край на напрегнатата тишина, като плесна с ръце.
— Какво става, Мортимър? Ще можеш ли да ни предложиш нещо не толкова забавно?
— Не ми се вярва. Защо по-добре не се обърнете към мечката Бартоломеус? Той е повече мъж от мен.
— Марлис е повече мъж от теб — извика някой от залата и гостите го възнаградиха с въодушевени викове и шумни смехове.
Никой не смееше да погледне Гарет, който изтриваше последните следи от лицето си с ръкав. Линдзи Фордис се скри между другите гости и отведе със себе си Ъруин и малкия Фреди. Когато джуджето изведе мечката в средата на залата, Гарет пое чашата, която му подаде Блейн, и я изпразни на един дъх. Съзнаваше, че трябва да последва Фордис, да довърши започнатото, но парещият му поглед отново и отново се връщаше към горния край на стълбата.
10
Гарет мина, препъвайки се, покрай вратата на стаята, която обитаваше от детските си години. След малко се върна и затърси опипом бравата. Забрави да се наведе, когато мина под рамката, и си удари главата. Простена, затвори вратата с ритник и направи няколко крачки, свел глава като бик, готов за атака. Беше изпил несметни количества бира, за да удави гнева си, но все едно, че беше пил вода. При гледката, която се разкри пред очите му, целият насъбрал се в сърцето му гняв заплаши да избие навън.
Ровена не се разхождаше пред камината, нервно кършейки ръце. Не беше и сгушена на пейката под прозореца, трепереща от тревога. Вместо това спеше дълбоко в средата на голямото легло, завита с дебелите завивки, като ангел върху облак от кожи. Златно-русата коса беше разпиляна по възглавницата. Челото й беше гладко и невинно, непомрачено от тревожни сънища. Тази невероятна наглост изтръгна от гърдите му дълбоко ръмжене.
Той протегна ръка, улови една от кожите и я дръпна рязко. Ровена се изтърколи и падна на пода.
— Ха! — извика Гарет и вдигна кожите от пода като завладяно знаме.
Ровена седна, примигна и разтри пулсиращия си лакът. Видът на Гарет би вцепенил и най-смелия противник. Той стоеше пред нея широко разкрачен, винаги безупречните му дрехи бяха смачкани и покрити с петна. Косите му стърчаха на всички страни и никакъв гребен не беше в състояние да ги укроти. От него се носеше миризма на опасност и на ейл.
— Леглото е мое — процеди той през здраво стиснати зъби.
Хвърли кожите на леглото и измъкна през главата си жакета и ризата. Тръшна се на леглото, без да свали панталона си, и дъските изскърцаха под тежестта му.
За момент Ровена остана неподвижна, с широко отворени очи, питайки се къде ли е бил толкова време. После вдигна рамене и легна направо на плочите, без да вземе нито една завивка, нито една кожа. Треперейки, се обърна по гръб. Досега не беше забелязала колко неравни бяха плочите, колко остри бяха ръбовете им. Точно под гръбнака й имаше крайно неудобна издатина. Въпреки неудобната си поза изпитваше странно спокойствие.
— Вие нямахте право — заяви тихо тя.
Изобщо не бе забелязала, че е изрекла мисълта си на глас, докато невярващото лице на Гарет не се появи над ръба на леглото.
— Какво каза току-що?
Тя отговори на погледа му съвсем спокойно.
— Казах, че нямате право да ме докосвате по този начин пред очите на баща ми.
— Нямам право? Нямам право? — Гарет се надигна заплашително. Ровена се дръпна назад, но той улови края на роклята й, сграбчи я под мишниците и я метна на дюшека. — Как така да нямам право? Ей сега ще те запозная с няколко факта относно правата си, скъпа лейди Ровена Фордис!