Очите му бяха точно пред нейните. Слава богу, че се бе подпрял на лакти, иначе щеше да я задуши под тежестта си.
— Аз те спечелих в честна игра. Онова копеле, баща ти, те заложи, както почтеният мъж залага крава или парче земя. Сега си моя. Имам право да правя с теб, каквото ми харесва. Имам това право от деня, когато те видях за пръв път. Мога да те завлека долу в залата и да разтворя бедрата ти пред очите на скъпоценния ти баща и никой няма да ми попречи, защото ти си моя. Нито един от мъжете в залата няма да се осмели да ме осъди.
Наранената гордост я направи лекомислена.
— Те ви осъждат за други неща, нали?
Очите на Гарет се присвиха в тесни цепки. Изведнъж й стана чужд. Ровена се опита да извърне лице, но той хвана брадичката й с една ръка и я принуди да го погледне.
— Дръж си езика зад зъбите, момиче. Тази нощ съм изпил толкова ейл, че до зазоряване мога да отнема девствеността на пет като теб — без никакви угризения на съвестта.
— Ако наистина сте изпили толкова много, значи не сте в състояние да направите нищо — отвърна тя.
— Искаш ли да опитаме?
Той отпусна стройното си тяло на воин върху нея и Ровена усети как по корема й се плъзна нещо твърдо. Отвори широко очи и го погледна ужасено. Може би беше жестоко, но Гарет никога не започваше битка, без да покаже оръжията си. Грубата милувка я накара да настръхне. Вълната и ленът между тях вече не осигуряваха защита.
Ровена прехапа устни и се опита да преглътне сълзите си.
— Защо искате да ме направите ваша любовница, след като баща ми и без това е повярвал, че съм такава?
Сълзите й му подействаха като кофа с ледена вода. Гарет простена и зарови лице в косата й, за да скрие какво въздействие му бе оказала.
— Знам каква си. Познавал съм и други като теб. Мека и сладка, но смъртоносна като отровен мед. Ако баща ти знае колко пъти съм стискал зъби, за да се овладея… — Горещите му устни помилваха слепоочието й.
— Не ми се подигравайте — пошепна тъжно тя. — Аз съм ощетената в случая, никой друг. Поканихте баща ми в замъка си, за да се включим в грозната ви игра. Доведохте семейството ми тук посред зима, умиращи от глад и замръзнали, макар да знаехте, че може да ги изненада снежна буря по пътя.
— Защо защитаваш баща си? — попита той, без да отделя устни от косата й.
— А вие защо го мразите?
Гарет не отговори. Устата му се плъзна към слепоочието и оттам към ъгълчето на устните й.
— Сигурно сте настанили семейството ми в съседната стая? — Тя искаше да го спре с всички средства, преди да вкуси изпития ейл от езика му. — За да чуват по-добре молбите и писъците ми? Не, Гарет, ако искате да ме направите курва, трябва да пазите тишина, защото аз се заклевам, че няма да извикам нито веднъж.
Той сграбчи ръцете й и ги вдигна от двете страни на главата.
— Ако си мислиш, че не мога да те накарам да закрещиш, много се лъжеш. — Изразът в очите му й показа, че не говореше за викове от болка.
Ровена едва успя да си поеме дъх, когато устата му завладя нейната. Опита се да се затвори вътрешно за целувката му, очаквайки, че той иска да я накаже и да й причини болка. Беше напълно неподготвена за нежността на атаката му. Когато устните й докоснаха неговите, в тялото му не остана нито капчица гняв и желание за отмъщение. На тяхно място дойде мекота, колкото обезоръжаваща, толкова и изкусителна. Езикът му мина по очертанията на устните й, после се потопи навътре и започна бавно и нежно да изследва устата й. Когато сплете пръсти с нейните, Ровена отговори на натиска, вкопчи се в едничката опора, която я предпазваше да не потъне в морето от скъпоценни кожи и сладостни чувства.
Тялото му се опря в нейното, бедро до бедро, корем до корем, като грижливо балансираше тежестта си, за да не я смачка. Тъмната му глава се плъзна надолу, смъкна ризата й, докато устните му нежно се сключиха около връхчето на едната гърда в милувка, която нямаше нищо общо с грубото докосване в залата преди малко. Гръдта й потрепери, нежната кожа се сви и настръхна под езика му. Тя простена тихо, насладата и срамът ускориха пулса й.
При тихия звук Гарет вдигна глава. Очите на Ровена бяха здраво стиснати. Той пусна ръцете й и обхвана брадичката й, за да я принуди да ги отвори. Сините зеници засияха, в тях нямаше сълзи. В дълбините им още светеше доверието, с което бе отговорила на целувката му в залата. Тя беше ранена, но не победена. Веднъж вече беше виждат този израз в пълни със сълзи сини очи. Доверието й беше противник, който не биваше да подценява. С негова помощ тя бе преодоляла бедността и предателството и бе показала достойнство, което беше неразбираемо за него. Сега това доверие щеше да го победи. Ако можеше да проси, сега, в този момент щеше да умолява Ровена да се отвори за него и да му позволи да удави огорчението и омразата в целителната й топлина. Тя подсмръкна тихо.